Китайската младеж вече се опасява, че годините след пенсия ще много тежки. Причината: очакваното стопяване на държавния пенсионен фонд до 2035 година, пише South China Morning Post.
Подобно на повечето си връстници, родени през 1990 година, Густав Ву е единствено дете в семейството си. Той е възпитаник на елитно училище и университет и работи вече няколко години в престижна компания. Ву изглежда няма за какво да се тревожи в близко бъдеще. Макар и още да не е навършил 30 години обаче, от 2015 година насам той все повече се тревожи за своята държавна пенсия, след като научава, че се очаква пенсионният фонд на страната буквално да се стопи и то много години преди самият той да се пенсионира.
"Аз съм единствено дете в моето семейство и трябва да подкрепям и родители си, когато остареят, нали? Не искам пенсионният ми живот да е в мизерия", споделя 28-годишният китаец.
През месец април Ву закупил полица за допълнително пенсионно осигуряване в Хонконг, струваща 10 000 щатски долара годишно за период от 5 последователни години. Този ход е много рядко срещан сред младите хора в азиатската страна.
През същия месец април Китайската академия за социални науки (CASS) предупреди, че натрупаният резерв в националния пенсионен фонд за работещите в градовете, които са гръбнакът на цялата държавна пенсионна система, ще достигне своя връх от 6,99 трилиона юана, или 1 трилион щатски долара, през 2027 година. След това се очаква сумата постоянно и стремглаво да спада, достигайки нулата най-късно до 2035 година.
Данни на Министерството на човешките ресурси и социалното осигуряване показват, че в края на 2018 година фондът е разполагал с натрупан резерв в размер на 5,09 трилиона юана (738 милиарда долара). През 2018 година фондът получи вноски от 5,12 трилиона юана и имаше разходи в размер на 4,46 трилиона юана, което доведе до нетен излишък от вноски от 660 милиарда юана (96 милиарда долара) за годината.
В доклада на CASS обаче се посочва, че годишният нетен излишък от вноски ще расте до 2022 година, преди да започне да намалява през 2023 година. Заради застаряващото население се очаква през 2028 година годишният баланс от нетните вноски да стане отрицателен. Според изследванията на академията, през 2050 година фондът ще има натрупан годишен дефицит от 11,28 трилиона юана (1,6 трилиона долара).
Упадъкът и евентуалните проблеми с дефицита на фонда се дължат на бързо застаряващото население на втората по големина икономика в света, както и на намаляващата работна сила. Постепенно, но сигурно, разликата между броя на работниците, които участват с вноски в пенсионния фонд, и броя на пенсионерите, които взимат пенсия от него, намалява.
Сред младите в Китай възникват всякакви притеснения от така създалата се ситуация. Някои експерти предлагат да се стимулира вътрешното търсене като защита срещу търговската война, а други възприемат това като глупост, защото броят на младите в Китай намалява, а те са пристиснати от нуждата да подкрепят финансово семействата и родителите си. "Откъде тези хора ще имат пари за повече вътрешно потребление", пита 28-годишният Ву Пенчен, който е компютърен специалист.
Китай започна на всички известната политика за 1 дете в семейство през 1980 година. Въпреки че през 2015 година тази политика беше "либерализирана" и семействата могат да имат по 2 деца, раждаемостта в страната остана ниска. През 2018 година в Китай са родени най-малък брой деца от 1961 година насам, сочи правителствената статистика.
Очаква се до 2020 година населението над 60-годишна възраст да достигне до 250 милиона души, което е около 20% от цялото население на страната. Пенсионната възраст за мъжете в страната е 60 години, а за жените - 55 години.
Затова младите китайци започват да се готвят за пенсионирането си още преди 30-годишна възраст.
"Демографският дивидент в Китай изчезва и се наблюдава подценяване на кризата на застаряването в страната. Последствията може да са отвъд нашето въображение. Общата загриженост за пенсията е само отражение на проблема със застаряването", посочва пред изданието друг 29-годишен мъж, който избрал да работи в Хонконг, за да може "да не тежи на децата си, когато остарее".
В доклада на академията за социални науки се добавя, че към момента всеки пенсиониран китаец, който разчита на пенсионния фонд, всъщност се издържа от двама работници, които внасят вноски в него. Въпросът е какво ще прави страната през 2050 година, когато на всеки пенсионер ще се пада по един работещ.
Правителството в Китай вече се е насочило към увеличаването на пенсионната система. Миналата година кабинетът прехвърли 10% дялове от 18 държавни предприятия, възлизащи на 82,1 милиарда юана (11,9 милиарда щатски долара), на два пъти в фонда за социално осигуряване. Последваха и по-агресивни ходове - през месец юли, когато Държавната комисия за надзор и администриране на държавни активи обяви, че ще прехвърли трета партида акции от 35 компании на стойност 524,7 милиарда юана (75,5 милиарда долара) ще бъде прехвърлена във фонда.
"Прехвърлянето на дяловите участия във фонда е просто стратегически резерв, който няма да бъде продаден незабавно, а ще бъде използван само когато има дефицит в баланса. Денят обаче още не е дошъл. И все пак трансферът няма да е достатъчен, за да запълнят прогнозираните дупки между вносителите и ползвателите, поради което правителството увеличава трансферите", обясни изследователят от CASS Янг Джион.
Джу Юншенг, който пък е застрахователен специалист, заяви, че прехвърлянето на 10-процентовите дялове от няколко държавни предприятия всъщност ще бъде от полза и за самите предприятия. "Прехвърлянето означава, че за тези държавни предприятия ще има допълнителни акционери. Пенсионният фонд ще държи запасите сравнително дълго, което е добре за доверието на инвеститорите", коментира Джу.
И въпреки мерките на правителството за справянето с проблема, изглежда все повече млади китайци прибягват към сключването на допълнителни пенсионни осигуровки още преди да навършат 30 години, посочи Крис Лиу, който е застрахователен агент в Хонконг.
"Младите хора нямат доверие в системата. Те наистина се съмняват, че ще получат подходяща пенсия, след като навършат възрастта. Те предпочитат да разчитат на себе си, отколкото да се надяват, че правителството ще ги подкрепи тогава, когато трябва", довърши той.