На фона на разпространението на коронавируса и ценовата война на петролния пазар, започната от Саудитска Арабия и Русия, нефтената индустрия е изправена пред най-сериозните рискове от годините на финансовата криза насам. На това мнение са експертите от "Кофас".

В края на миналата седмица Москва реши да не подкрепи по-значително намаление на добива на петрол заради разрастването на епидемията от COVID-19. В резултат на това страните от ОПЕК взеха решение да свалят всички ограничения за собственото си производство, а това доведе до срив на цените. Сортът Brent поевтиня до 30 долара за барел, което беше най-ниското му ниво от февруари 2016 година насам.

Междувременно още преди срещата на ОПЕК коронавирусът упражни значителен натиск върху индустрията, като потреблението от страна на най-големия пазар в света - Китай, беше ограничено. Международната агенция по енергетика прогнозира търсенето на петрол да се свие с приблизително 435 000 барела на ден през първата половина на 2020 година.

Защо сривът на цените на петрола е по-опасен за пазарите, отколкото коронавируса?

Защо сривът на цените на петрола е по-опасен за пазарите, отколкото коронавируса?

Брент се срина с 18,7%, за да стигне до 36,8 долара за барел

"Очакванията ни са, че коронавирусът ще окаже най-силното влияние върху суровия петрол от Голямата рецесия насам. Ситуацията в момента вероятно ще доведе до пренасищане на петролните пазари за по-голямата част от настоящата година. Поради тази причина намаляваме прогнозата си за средните цените на петрола за 2020 година с 15 долара, тоест цената ще падне на 45 долара за барел", коментира управителят на "Кофас България" Пламен Димитров.

"Краят на сътрудничеството между членовете на ОПЕК+, което ще влезе в сила от 1 април, означава, че Саудитска Арабия и Русия, както и по-малки, но ключови производители, ще се борят за пазарен дял с американските производители на шистови продукти. Надпреварата ще тежи и на суровите цени в Европа, които вече спаднаха с 10% в петък и с 30% в понеделник сутринта", посочват още от компанията.

Страните от ОПЕК търпят загуби от $500 милиона на ден, след срива на цените на петрола

Страните от ОПЕК търпят загуби от $500 милиона на ден, след срива на цените на петрола

Русия: Оставаме конкурентоспособни

По думите на експертите негативният натиск от петролната криза продължава да тежи върху икономиката, а в резултат на това може да се очаква по-слаб растеж на брутния вътрешен продукт.

"Ако в исторически план ниските цени на петрола бяха стимул за икономическата активност в страните вносители на петрол, то ударът върху доверието на потребителите и бизнеса след епидемията с COVID-19 се очаква да запази глобалното търсене под контрол. Вероятността те да доведат до по-висока активност в Европа, Азия и Северна и Южна Америка е малка", казват още специалистите.

Евтиният петрол ще засегне световния енергиен сектор, като най-сериозен ще бъде ударът върху компаниите, специализирани в проучването и добива на петрол и природен газ. От "Кофас" допълват, че увеличения брой на фалитите в сектора през настоящата година изглежда неизбежно. Все пак по-ниските цени на петрола биха могли да предоставят възможност за увеличение на маржовете по веригата на петролната промишленост, например рафиниране, транспорт, търговия и други.

След срива в петрола да очакваме ли спад на горивата по родните бензиностанции?

След срива в петрола да очакваме ли спад на горивата по родните бензиностанции?

За периода, в който "черното злато" поевтиня с 30%, бензинът поскъпна с над 6%