Меркел е по-популярна откогато и да било. Но означава ли това, че на изборите тази есен победата й е в кърпа вързана? Канцлерката има поне пет проблема, които спешно трябва да реши. Иначе колата й може да се катурне.

Германската канцлерка трябва да е прекарала празниците доста спокойно. Популярността й расте и даже е достигнала най-високото си равнище - така поне излиза от допитванията. От Пер Щайнбрюк, кандидата на социалдемократите за бъдещ канцлер, Меркел няма защо да се страхува - в последно време той прави гаф след гаф. Казано накратко: на изборите тази есен той едва ли ще успее да измести Меркел от канцлерския пост.

Значи за Меркел всичко върви по мед и масло? Значи би трябвало да е сигурна, че ще спечели и трети мандат? Значи може да продължи да управлява както досега - без рискове, без ясни обещания и без да дава повод за нападки? Изчакването и протакането така или иначе винаги са били основните характеристики на нейния политически стил. Въпросът е обаче дали тази тактика се харесва на избирателите. Канцлерката има поне пет проблема, които непременно трябва да реши. И то бързо, защото изборите наближават.

Ще спечели ли изборите наесен?

Проблем №1

"Който има кураж, той и вдъхва кураж" - Меркел цитира тези думи на реформатора Адолф Колпинг в новогодишното си обръщение. И няма да е никак зле, ако самата тя ги вземе присърце. Хората искат твърда позиция по наболелите въпроси, а не протакащите се с месеци дебати. Тъкмо през 2013-та - годината на парламентарните избори, германците очакват от своята канцлерка категорична и ясна линия, а не увъртания.

Проблем №2

За никого не е тайна, че Меркел не е надарена ораторка. Езикът й често е тромав, дори вдървен, а онова, което казва, в никакъв случай не въздейства заразително. Всъщност тя е емоционален човек, но го показва твърде рядко. Вярно е, че хората й вярват именно заради хладния й прагматизъм. Само че с вербални успокоителни хапчета и отмерена скука не се печели нито въодушевление, нито подкрепа за дадена политическа линия. Така че - малко повече пристрастност никак не би навредила на канцлерката.

Проблем №3

Меркел възложи големи очаквания на последната за 2012-та европейска среща на върха. Заедно със съюзниците си тя непременно искаше да наложи преустройството на икономическия и валутния съюз. Само че на срещата в Брюксел и нейното усърдие за реформи отслабна. Къде останаха големите цели?

Вярно, нещата се усложниха, след като германско-френският мотор забуксува. Вярно, никак не е лесно да се намери компромис, след като богатите северноевропейци и по-бедните им съседи на Юг тълкуват по съвсем различен начин понятието "повече Европа". Вярно, в Германия предстоят парламентарни избори и много избиратели реагират алергично, щом чуят, че пак Брюксел е този, който има определящата дума по всички въпроси. Въпреки това кризата трябва да бъде преодоляна - не с малки стъпки, а с големи цели. Канцлерката трябва да настоява за по-добра координация в ЕС, за повече контрол върху националните бюджети и пр.

Гърците никак не я обичат

Проблем №4

Открит остава и въпросът за приемника. Меркел все още не е посочила кой би могъл да я наследи като лидер на Християндемократическия съюз. Че защо й е при положение, че е по-популярна от когато и да било - биха възразили мнозина. Но не са прави. Защото дори да спечели изборите наесен, Меркел трябва да мисли и за по-далечното бъдеще. Определено си струва да има по-дългосрочни планове. Меркел е лидер на Християндемократическия съюз от 13 години насам и междувременно почти всички по-влиятелни конкуренти за поста сякаш потънаха вдън земя. Крайно време е Меркел да посочи приемник, преди някой да се е самопредложил и наложил.

Проблем №5

Другият проблем на Меркел е, че в кабинета й няма кой знае колко бляскави политици. Така например 42 процента от германските избиратели не познават вътрешния министър Ханс-Петер Фридрих, както стана ясно от допитване на списание "Шпигел". А за министърката на образованието Анете Шаван вече се говори едва ли не само във връзка с докторската й работа и обвиненията в плагиатство. За добри политици минават май единствено ветеранът Волфганг Шойбле и прагматичният министър на отбраната Томас де Мезиер.

На канцлерката може и да й е удобно да работи с един по-скоро невзрачен екип. Само че когато лоялността е единственият важен критерий, креативността и визиите просто ги няма. В случай, че спечели трети мандат, Меркел задължително трябва да освежи бъдещия си кабинет с по-впечатляващи политически фигури.