5 компании се състезават за наследник на Международната космическа станция

В края на 2030 г. Международната космическа станция ще бъде изведена от орбита и ще изгори в земната атмосфера — краят на една ера, започнала още с съветската станция "Мир" през 1986 г. В продължение на почти половин век непрекъснатото човешко присъствие в ниска околоземна орбита се превърна от технологично и политическо постижение в нещо почти обичайно.

МКС — изграждана на части от 1998 г. насам с участието на 15 държави и десетки космически агенции — е може би най-амбициозният пример за международно сътрудничество в историята. Сега тази страница се обръща и въпросът вече не е дали ще има наследник, а кой ще го построи.

Защо и кога МКС може да се разбие в Тихия океан

Прогноза от NASA

Влизаме в епохата на частните космически станции. NASA финансира няколко компании чрез програмата LEO Destinations, като залага на пазарен модел вместо на държавен монопол. Това са основните претенденти.

Axiom Space е най-напредналата в надпреварата. Компанията е получила 140 милиона долара от NASA и допълнителни 350 милиона от частни инвеститори. Първият модул на Axiom Station вече се произвежда от Thales Alenia Space и се планира да бъде закачен към МКС през 2027 г., за да тества системите си в орбита, преди да се отдели и да функционира самостоятелно.

Сред планираните добавки е развлекателен модул SEE-1 — потенциално първото подобно съоръжение в космоса.

Vast Space също се прицелва в 2027 г. с Haven-1 — самостоятелна станция за до четирима астронавти, проектирана да работи независимо от първия ден. Тя ще бъде трамплин към Haven-2, чийто първи модул се планира за 2028 г., с разширение до девет модула и 12 астронавти към 2032 г.

Компанията е набрала 500 милиона долара частно финансиране.

Blue Origin и Sierra Space разработват съвместно Orbital Reef — описван като "смесен бизнес парк" на 400 километра над Земята с капацитет до 10 души.

Станцията е получила 172 милиона долара от NASA, но все още е в проектна фаза и заявената цел от 2027 г. изглежда амбициозна.

Starlab Space LLC — съвместно предприятие между Voyager Space и Airbus — планира единичен старт през 2029 г., при който едновременно ще бъдат изведени в орбита служебният и жилищният модул. Станцията ще поддържа до четирима астронавти и разполага с вътрешна и външна изследователска лаборатория.

В средата на февруари компанията премина преглед от NASA.

Max Space е новакът с най-нестандартния подход. Thunderbird Station ще използва надуваема технология и обещава най-просторната станция в историята — над 350 кубически метра след разгръщане в орбита.

Стартът е планиран за 2029 г., а компанията се бори за финансиране по втората фаза на NASA.

Разликата с епохата на МКС е принципна: тогава геополитиката диктуваше партньорствата, а данъкоплатците носеха риска. Сега рискът преминава към частния капитал, а конкуренцията замества дипломацията.

Дали това ще роди по-гъвкави и достъпни платформи за наука и индустрия, или ще фрагментира орбиталното пространство — ще разберем до края на десетилетието.