Новите страни в ЕС са много по-сериозно засегнати от инфлацията, отколкото старите. Причината се състои в това, че в източна Европа хранителните стоки в индекса на цените имат два до три пъти по-голяма тежест по сравнение със Западна: поне според материал на Deutsche Welle.

В много европейски страни през миналите месеци показателят за инфлация се покачи чувствително. В най-голямата европейска икономика Германия през ноември инфлацията бе 3.1% на годишна база, което е невиждано от 13 години значение.

Обаче инфлацията засяга много по-силно източноевропейските страни. При нас в България инфлацията за ноември е 12.6% на годишна база, в Полша годишната инфлация за 2007 много вероятно ще е около 4% - през 2006 г. поляците се радваха на стабилни цени почти като в Швейцария (1.1%).

В Чехия инфлацията ще е сигурно 5%, двойно над значенията в средата на 2006. Най-силно засегната е Латвия, която има 13.2% инфлация. Това между другото е най-високото значение на инфлацията, появявало се някога в страна от Европейския съюз.

Виновници за силната инфлация в ЕС на първо място са ипотечната криза в САЩ, задържалите се проблеми с валутния курс, покачващите се цени на петрола и хранителните стоки.

Цените на зърнените храни и на млечните продукти са се увеличили съществено спрямо предната година. Причината е нарастващото търсене в бурно развиващите се Индия и Китай. Промяната в климата също се отразява на цените на храните, установи международният институт за изследвания на хранителните стоки със седалище Вашингтон IFPRI.

ЕЦБ обвинява за по-високата инфлация през тази и вероятно през следващата година именно цените на петрола и храните. Позицията на ЕЦБ остава същата: поскъпването е приемливо в рамките на два процента годишно. Значения над това заплашват ценовата стабилност.

Причината за разликата в нивата на инфлация между източна и западна Европа според австрийската Erste Bank е основно в тежестта на хранителните стоки в индекса на потребителските цени: в източна Европа значително по-висока от Западна. В западна Европа храните формират едва една десета от индекса на цените - в новите европейски страни делът на храните е двойно, а в Румъния повече от тройно по-висок отколкото на Запад.

Някой по-компетентен икономист ще възрази, че ЕС борави с хармонизиран индекс на инфлацията. Също и според хармонизирания индекс, цените в България от началото на годината са се увеличили с 11.6%, което е далеч над значенията в старите членове на Евросъюза.

Ситуацията определено е доста по-сложна от представената в DW. Инфлацията специално в България се дърпа нагоре от значителния ръст на вътрешното търсене на стоки с инвестиционно предназначение, от ръста на вноса, от кредитната експанзия - а не от чисто статистически фактори на изчислението. Доста голям е и елементът спекулация.

Анализаторите от Erste Bank обаче са убедени, че покачването на инфлацията има еднократен и преходен характер, тъй като е обусловено от външни фактори. Според тях предлагането в средна и източна Европа може „ефективно да противодейства" на ценовия натиск - при положение че не се повторят сушите през лято 2007, поразили реколтата.

Все пак студията на Erste Bank разкрива и един дългосрочен фактор за инфлация: високият икономически ръст. Инфлацията трябва да се свързва и с по-високите заплати, което за новите страни в ЕС означава продължаващо доближаване до ценовите нива на старите страни в ЕС.

Хранителните стоки в Сърбия се покачват особено силно. Белградският вестник Blic след подробно сравнение на цените установява, че разходите за хранителни стоки в Сърбия средно са с една трета по-високи по сравнение с Германия. Средната заплата в Сърбия е 350 евро - тук сравнения с Германия не могат да се правят. Все пак високите цени в Сърбия не се дължат толкова на „инфлацията", а на монопола и на огромните търговски надценки. Така че в Сърбия пак се заговори: получаваме африкански заплати, плащаме американски цени.

Страни, които искат да влязат в зоната на евро, трябва се стремят към ценова стабилност. Ако искат да отговорят на предписанията от Маастрихт, те трябва да противодействат на инфлацията. Така че причините за инфлацията са по-маловажни от методите за противодействие, казва авторът на DW. Такива методи могат да бъдат повишения на лихвите от Централната банка или укрепване на националната валута. Последното според Erste Bank е най-ефективен способ за борба с инфлацията.

Обаче лекарството на австрийските банкери е недостъпно за България, тъй като сме в условията на валутен борд и не можем да провеждаме собствена монетарна политика. Така че ще трябва да си измислим косвени методи: увеличаване на данъци (така е според школата на Кейнс!), смъкване на вносни мита за определени групи стоки, вариране със задължителните резерви на банките за удържане на кредитната експанзия (засега показва добри резултати), премахване на ценовите съглашения в индустрията, постигане на по-висока производителност и икономии от мащаба.

Оказва се обаче, че при нас под бурните овации на работодателите правителството води борба с инфлацията предимно чрез опити за замразяване на работните заплати и съкращаване на правителствените разходи, от което за жалост цените, които плаща гражданинът, не стават по-малко американски.