Проф. Стив Ханке, един от консултантите при въвеждането на валутния борд в България преди малко повече от 20 години, предупреди, че от влизането във еврозоната "българите няма да спечелят нищо".
"Ако влезете в еврозоната, ще се изправите пред морална опасност, с която се сблъска Гърция. България ще каже "Вижте, можем да сме малко по-отпуснати по фискалното ни състояние в България, защото ако изпаднем в трудност, ЕС няма да направи нищо друго, освен да ни спаси", заяви той в предаването "120 минути" по bTV. И допълни: "Ако влезете в еврозоната официално, ще бъдете точно като Гърция". "Нищо няма да се промени, освен, че България ще загуби много суверенитет, ще бъде в еврозоната официално, нещо, от което няма излизане", коментира още проф. Ханке.
Трябва да припомним обаче, че причината за гръцката криза бяха огромните публични разходи, започнали още в края на 1981 г., когато на власт дойде популисткото правителство на ПАСОК.
Тогава, за да бъдат щастливи избирателите, властта предприе редица промени, които нанесоха непоправими щети на бюджета. Например, заплатите на работниците в публичния сектор се повишаваха автоматично всяка година, вместо да бъдат увеличавани на база фактори като представяне и продуктивност.
Някои работници пък получаваха странни бонуси заради това, че идват на работа навреме - и тази практика беше факт дори в началото на хилядолетието. До 2010 г. пък неженена дъщеря можеше да получава пенсията на починалия си баща.
Пенсиите също бяха огромен проблем. Гърция харчеше над 17% от БВП за тези плащания и то благодарение и на други странни случаи. Например, жените, които работят в държавни банки и имат дете под 18-годишна възраст, можеха да се пенсионират на 43 г. Всички помнят и случаите, в които гръцките държавни служители получаваха даже и 14-та заплата.
През 2001 г., когато Гърция прие еврото, задлъжнялостта вече бе 107,1% от икономиката ѝ. Влизането в еврозоната намали цената на заемите и това със сигурност се оказа фактор, но проблемът на Гърция се коренеше в самата страната и популистки настроените политици.
За сравнение, България e трета в Европейския съюз по ниска задлъжнялост само след Естония и Люксембург (и двете членки на еврозоната). Към първото тримесечие на 2018 г. дългът на България е 24,1% от брутния вътрешен продукт, като намалява с 4,1 процентни пункта спрямо година по-рано.
Второто твърдение на проф. Ханке е, че ще загубим суверенитет. То вече е обсъждано неколкократно. Както самият той припомни, в България действа валутен борд, което прави невъзможно Българската народна банка да определя сама паричната политика на страната.
Наскоро, по време на публичен форум, министърът на финансите Владислав Горанов пък посочи, че влизането ни в еврозоната ще увеличи възможностите на България да участва по-активно в паричната политика на блока.
USD
CHF
EUR
GBP
