Германия, обичайно начело като източник на технологични иновации, сега води в една далеч по-негативна класация: тази за застаряващото население. Тенденцията ще се отрази отрицателно на растежа на най-голямата европейска икономика и ще постави под натиск пенсионната ѝ система, пише The Wall Street Journal.

Икономисти прогнозират, че делът на населението в работоспособна възраст в Германия ще достигне пик през 2023 г. и ще започне да се свива. Към края на настоящото десетилетие ще намалее с пет милиона души, казват още те. И макар че пандемията засили отрицателната тенденция, неизбежното навлизане в пенсионна възраст на бумърите най-вече подхранва недостига.

В Jänicke GmbH & Co.KG, която произвежда басейни и отоплителни системи, пет от общо седемнадесет служители ще се пенсионират през следващите няколко години. За да ги замести компанията, която се намира на около 60 км от Берлин, вече търси нови кадри, които да назначи и да обучи през следващите три години.

Но задачата е трудна.

"Много е трудно да се намерят занаятчии днес", казва Аня Йенике, мениджър "Човешки ресурси". По цял ден тя се свързва с местните училища и поддържа страница в Instagram в опит да привлече кадри. "Гледайки напред, не очаквам да стане по-лесно", допълва тя.

Германия бе сред първите страни на Стария континент, която преживя драстичен спад в раждаемостта в периода след Втората световна война. Там това се случи още през 70-те години на миналия век. Това означава, че съдбата ѝ е ранен предвестник за останалите развити икономики, които, за тяхно щастие, изостават от тази тенденция.

В САЩ, например, населението в работоспособна възраст ще нарасне до около 170 млн. до 2030 г. при 161 млн. миналата година. Но след това повечето от служителите от поколението на бейби бумърите ще се пенсионира, с което ще ограничи растежа.

Тенденцията може да преобърне някои от настоящите икономически политики. През последните десетилетия правителствата в развитите държави се концентрират върху създаването на работни места, за да ограничат безработицата. Но в свят на недостиг на служители, властите ще трябва да променят фокуса си върху повишаване на растежа и ограничаване на инфлацията.

"Стандартът на живот вече няма да се повишава както досега — освен ако не бъдат предприети контрамерки", заяви през ноември Германският икономически институт. "Полиците и компаниите трябва да избегнат продължителна стагнация".

Недостигът на работна ръка е едно от основните икономически предизвикателства и според новото коалиционно правителство в Германия. Администрацията ще търси възможност за увеличение на участието на жените на пазара на труда, удължаване на трудовия живот преди пенсиониране и либерализация на имиграционните правила.

Компаниите в най-голямата европейска икономика вече изпитват затруднения да попълнят свободните работни места и започват да предлагат разнообразни придобивки, за да намерят и задържат кадрите. Изследване на държавната банка за развитие KfW сочи, че към третото тримесечие на 2021 г. недостигът на служители пречи на дейността на 43 процента от анкетираните компании — най-високият дял от обединението на страната през 1990 г.

Културните и социални тенденции допринасят за проблема. Германия вече се нарежда на първа позиция по най-малко изработени часа на човек годишно сред страните от ОИСР. Участието на жените (57% срещу 67% при мъжете) е по-ниско от това в САЩ и някои европейски държави.

Множество жени започват да работят по-малко след раждане заради ограничената възможност за детски грижи, както и заради данъчните правила, според които двойките с голяма разлика в доходите биват облагани с по-нисък налог.Последиците могат да са сериозни. Потенциалният икономически растеж на най-голямата европейска икономика може да намалее под 0,75 процента още от 2025 г., при почти двоен темп преди пандемията, според Deutsche Bank. От своя страна това ще намали цикличната устойчивост на икономиката и ще направи по-трудно изплащането на дълговете.

Проблемите заплашват и пенсионната система. Държавата вече допълва плащанията с приходи от данъчното облагане, но според икономисти скоро ще са нужни по-високи вноски от работещите и по-ниски плащания. Германия харчи над €100 млрд., или четвърт от федералния бюджет, по тази програма. А до 2040 г. делът може да нарасне до половината бюджет, според Commerzbank.

Икономисти предупреждават още, че инфлацията — исторически чувствителна тема в Германия — ще расте, тъй като ограниченото предлагане на пазара на труда ще повиши заплатите.

За да се справи, Германия се нуждае от над 400 хил. имигранти годишно. Но след бежанската криза от 2015 г. наблюдатели очакват около половината от това ниво.