Излезе най-новият Редовен икономически доклад на Световната банка за  ЕС8+2. Под това название СБ обединява страните България, Чешка Република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, всички станали членове на ЕС сравнително отскоро. Пълният текст на доклада на английски може да се прочете тук.

Една от главните прогнози за развитието на региона в обозримо бъдеще е, че през 2007 икономическият ръст леко ще се забави. През 2006 в Полша, Словакия и Румъния БВП се е засилил главно благодарение на динамиката през второто полугодие, но и в Балтийските страни, Словения и България той е бил по-силен от предходната 2005.

Това забавяне на ръста на БВП в ЕС8+2 икономистите на Световната банка отдават на общото забавяне в Еврозоната, чиято икономика работи близо до потенциала си.

Забелязва се тенденция към по-висока инфлация в повечето страни на региона. Докато в Полша и Чешката република инфлацията е под контрол, в Прибалтика и Югоизточна Европа в инфлационно отношение има трудности. Това се дължи на първо място на силния ръст на кредита и на работните заплати и води до „прегряване" на икономиките и отслабване на местните валути.

За инфлацията допринесоха и отказът от регулираните цени и покачването на косвените данъци в някои страни. Най-голям е инфлационния риск за Унгария, Чешка република, Естония Литва и Румъния. Но ценови повишения се очакват за всички страни в EU8+2.

Фискалната политика в региона през 2006 като цяло е била проциклична. Само Полша и България са успели да подобрят структурата на фискалния си баланс. За 2007 Унгария планира да постигне фискална консолидация, а за другите в региона срокът за намаляването на правителствения дефицит и задлъжнялост е определен за 2008 - 2009, макар че времето на изборите в конкретната държава ще определи и кога ще се търси фискална консолидация.

До тревожни равнища е в региона нараснал дефицитът по текущата сметка. Само в Чехия, Полша и България и отчасти в Унгария, Словакия и Румъния преките чуждестранни инвестиции покриват дефицита по текущата сметка.

Като цяло, ентусиазмът по приемане на евро в региона спада. Докато Словения се присъедини към евро зоната на 1 януари 2007 г., по-голямата част от новите страни-членки имат проблеми в покриването на условията за инфлация, бюджетен дефицит, стабилност на валутния курс и правна съвместимост, необходими за приемането на евро.

Повечето държави са се отказали от целевите дати за приемане на евро. Словакия все още си поставя за цел това да стане през януари 2009 г., въпреки че, планираният за 2007 г. дефицит е много близък до изискванията на евро зоната. Желанието на Литва за присъединяване към евро зоната от 1 януари 2007 г. беше отхвърлено през пролетта на 2006 г., поради притеснения, свързани с инфлацията, а Естония и Латвия забавиха плановете си за приемане на евро по същите причини.

Балтийските държави все още се стремят към присъединяване във възможно най-кратък срок, но признават, че това е твърде невероятно преди 2010 г. Останалите държави посочват, че приемането на евро няма да бъде възможно преди 2010 - 2012 г.

Специалната тема към редовния доклад е бързия растеж на кредитите в "зараждаща се Европа" и свързаните с това рискове. Авторите посочват, че общата ефективност, доходоносност и капитализация на банките в страните от ЕС8+2 съответстват на тези за банките в евро зоната, а лошите кредити все още не са застрашителни като размер.

Съществуват обаче и големи рискове. Прекаленият растеж на кредитите в някои страни допринася за прегряването на техните икономики и за големи външни дисбаланси, особено в балтийските страни и до известна степен в Румъния и България.

Новият редовен икономически доклад за ЕС8+2 ще се публикува три пъти в годината. Той ще наблюдава макроикономическите показатели и развитието на реформите в страните от ЕС8+2 и ще предоставя актуална обобщена информация за икономическото развитие в региона.