Президентът Никола Саркози, самобитният „спасител" на Европа, ще трябва да превзема барикада от недоволството на европейски финансови министри, коментира днес британският вестник The Independent.

В понеделник Саркози ще стане първият държавен глава, който ще вземе участие в среща на финансовите министри от Еврозоната. Първите финансисти на тринадесетте държави се събират в Брюксел на месечното си заседание.

Саркози лично ще направи промоция на „Саркономиката" - визия за интервенционистична икономика (с намеса от правителствата) и монетарна политика, която да изразява споразумение на правителствата в ЕС и на страните от Еврозоната. 

Противници на икономическите идеи на Саркози вероятно ще са германското правителство, Европейската комисия и някои други, Те ще изтъкнат неприемливостта на решението на Саркози да се отметне от обещанието за намаляване на дълга на Франция.

Тази седмица Париж заяви, че даже няма и да се опитва да достига европейската цел от 25% намаление на бюджетния дефицит за следващата година. Саркози е избрал да осъществи обещанията си да намали данъците, но без да направи еквивалентите свивания на публичните разходи.

Според служители в Берлин и Брюксел, двата главни подхода на Саркози противоречат един на друг.

Длъжностно лице в Комисията е казало: „Президентът Саркози призовава за икономическо правителство на Европа и в същото време във Франция нарушава обещанията поети към партньорите си без да се замисля какви ще са последиците за Еврозоната".

Пеер Щайнбрюк, финансовият министър на Германия, е заявил, че ако Франция откаже да уважи отправените упреци към страната за дълга, „ще има проблем, не само от германска гледна точка, но също и от Комисията и другите страни - членки".

За да си гарантира промяна в текста в договора за ЕС по време на срещата на европейските лидери в Брюксел преди две седмици, новият френски президент направи серия изявления, в които претендираше, че ще спасява Европа.

Освен това той е казал, че предложението за договор отваря пътя за неговата собствена интервенционистична - някои ще кажат протекционистична - визия за икономика на Европа, управлявана съвместно от европейските правителства.

Саркози успя да премахне малка, но изключително съществена част от текста на проекто-договор за Европа: „честната и несмущавана конкуренция" вече не е „цел" на Европейския съюз.

По този начин Франция ще може да продължи противоречивото субсидиране на традиционните национални отрасли, особено в селското стопанство. Последното във Франция сериозно ще пострада, ако се допусне свободната конкуренция на селскостопанска продукция от държави, произвеждащи при по-ниски цени.

Миналата седмица в Страсбург Саркози е обяснил защо му е нужна промяната: сега ЕС ще може да действа „срещу дъмпинга, да се създаде система за търговски преференции в общноста и европейската индустриална политика ще си дойде на мястото".

Саркономиката в този й вид е новина, и то една вбесяваща новина, за Европейската комисия и за много от европейските лидери, включително за новия британски премиер Гордън Браун.

Решавайки да посети лично една по-скоро техническа среща на Еврозоната, президентът Саркози отбелязва политическа точка. Той счита, че твърде много от икономическото и монетарно „вземане на решения" е оставено на „техниците" от Европейската централна Банка или е оставено на „автопилот" съобразно „либералната" догма.

Макар че във Франция Саркози си направи имидж на „англо-саксонец" и по-ориентиран към свободния пазар от своите предшественици, Саркози вярва, че политиците и политиката трябва да властват над бюрократите, техниците и дори пазарите.

„Саркономиката" изисква да се вземат решения (за промишлената политика, лихвените нива или валутите) най-малкото със значително изразявне на политическа воля от страните на ЕС.

И затова вероятно президентът Саркози ще възрази, че противоречие между желанието му за „Европейско икономическо правителство" и едностранното нарушаване правилата на ЕС за дълга чисто и просто няма.

Но германците възразяват, че Саркози иска да си опече сладкиша и сам да си го изяде. Тоест, Франция с нейната (все още) 35 часова работна седмица и голям бюджетен дефицит ще се възползва от стабилността на валутата и от ръста, генериран от съкращаването на дълга, постигнато със сериозни усилия от Германия и някои други. Франция няма да изпита непосредствената болка от свиване на държавните разходи или вдигане на данъци.