Производството на компаниите у нас се е свило с 66%, а оборотите - с над 1/3 в сравнение с 2019 година. Броят на разкритите на нови работни места пък е наполовина на тези за предишните 12 месеца. Инвестициите на компаниите също са с около 50% по-ниски.

Такава картина очертават от Българската стопанска камара (БСК) в прегледа за настроенията и очакванията на частния сектор у нас за настоящата и следващата година. В него са включени мненията на общо 810 малки, средни и големи предприятия от всички сектори.

Наред с драстичния спад на приходите и инвестициите, фирмите регистрират нарастване на задълженията - най-вече към бюджета, към финансови институции и към контрагенти.

"За последното десетилетие 2020-а е най-наситената с бизнес негативизъм година - и като оценка на актуалното състояние, и като визия за бъдещето. Единствената близка по стойности е била 2011 година, в която все още се усещаше умората от предишната икономическа криза. Причините за това са комплексни, като най-голямата, естествено, е ковид-кризата, която се отрази крайно негативно върху бизнес процесите. Налице е невиждан икономически спад и песимизъм", обобщават от БСК.

"Ковид-кризата създаде недостиг на оборотни средства у почти 80% от предприятията. Това, в комбинация със съществуващите от години проблеми с бюрокрацията, регулаторната и административна тежест, нестабилната нормативна среда, корупцията и неефективното правораздаване, води до тежка преса върху всяко бизнес начинание", се добавя в прегледа.

Въпреки множеството прогнози, според които 2021 година ще успее да компенсира поне част от негативния ефект на пандемията върху икономиката, от бизнеса остават доста песимистично настроени и по отношение на очакванията за следващите 12 месеца.

70% от анкетираните очакват икономически спад и за 2021 година, ръст на цените и спад на броя на работните места. Между 35 и 37 на сто от дружествата планират да увеличат производството си, да пуснат нови продукти или да навлязат на нови пазари в сравнение с 57% за миналата година.

Също така 23 на сто готвят инвестиции в производствени мощности, иновации и развитие на човешките ресурси при 38 на сто година по-рано.

Инвестициите в производствени мощности, иновации и развитие на човешките ресурси влизат в плановете средно на 23% от анкетираните, докато през миналата година средният процент е бил 38.

"Ръст на трудовите възнаграждения планират 32% от анкетираните, а в миналогодишното изследване така са отговорили 76% от запитаните. По отношение на възнагражденията трябва да се отчита и ефектът от административното увеличение на минималната работна заплата", казват от БСК.

Що се отнася до отражението на предприетите от правителството мерки в подкрепа на икономиката, малка част от анкетираните дружества потвърждават, че са се възползвали от тях. Най-много от тях са кандидатствали по мярката "60/40" - 28 на сто. Като основни проблеми, свързани с тях, компаниите посочват бавния процес, бюрокрацията и тежката документация.

"Оценката на институциите е силно негативна, а реакцииите им в условия на криза срещат бурно недоволство от страна на бизнес средите. Общото усещане е за неадекватност, недостатъчност и мудност на мерките за подкрепа. Затова не е изненадващо, че по-малко от половината фирми са се възползвали от част от антикризисните мерки - най-вече от тези за подкрепа на заетостта. Реални мерки за подкрепа на фирмената ликвидност липсват или не са достатъчно атрактивни и познати", казват от БСК.

"Притиснат до стената, бизнесът тотално изгуби оптимизма си, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи, подчинени на прагматизма в условията на неясни перспективи (основно свързани с развитието на ковид-пандемията)", заключват от камарата.