Не са нужни множество туитове и изявления на Доналд Тръмп, за да стане ясно, че политиката на Съединените американски щати в Сирия и Близкия Изток е пълна каша. Американският президент изглежда решене да върне американските военни у дома и общо взето даде на турския държавен глава Реджеп Ердоган зелена светлина в кампанията му срещу кюрдските сили в северна Сирия, които някога бяха верни съюзници на Вашингтон в борбата срещу "Ислямска държава", пише Deutsche Welle.
И все пак, след огромен натиск от Конгреса и Пентагона, Тръмп частично даде назаден в понеделник, като предупреди Анкара, че ако Турция направи "каквото и да е извън това, което смятаме, че е хуманно", страната ще "изпита последствията от екстремно опустошена икономика".Изявлението, направено в понеделник, е малко по-умерена версия на туита на Тръмп от неделя, в който той заплаши "изцяло да унищожи" турската икономика.
Група сенатори от двете основни партии в САЩ междувременно предложиха законодателство, което ще замрази всички щатски активи на политическия елит на Турция, включително на Ердоган, и ще въведе санкции срещу компаниите, които работят с турската армия, докато Анкара не излезе от Сирия. Законът ще засегне и продажбите на оръжия за Турция. Но какво ще реши президентът?
Когато налага санкции на чужди държави, Тръмп обикновено действа без предупреждение или какъвто и да било опит за преговори.
Въпреки че турската валута се срина през август след заплахите на Тръмп, успехът на Ердоган в избягването на значими икономически последствия е впечатляващ, поне досега. Тази година той успя да избегне и заплахите от санкции заради покупката на руски оръжия.
Напрежението между двете държави достигнаха и търговията. През март 2018 г. Тръмп наложи мита от 25% и 10% върху вноса на стомана и алуминий от повечето си търговски партньори, включително Турция. През юни Анкара отговори с мита върху внос от САЩ в размер на $1,8 милиарда.
Двустранната търговия обаче е твърде незначителна и по-високи мита не могат истински да навредят на която и да е от двете страни. Според последните данни Турция е 32-ия най-голям търговски партньор на САЩ с обем от $20,5 милиарда през 2018 г. За Анкара американският пазар възлиза на $10,3 милиарда.
Преките чуждестранни инвестиции на САЩ в Турция също са скромни - $4,3 милиарда през 2017 г. Турски компании пък са вложили едва $2 милиарда през 2017 г.
Макар търговията на стоки и услуги да изглежда скромна, Турция не може да си позволи нови американски санкции. Валутата ѝ се срина с почти 40 процента през последните две години, а през 2018 г. влезе в дълбока рецесия, от която все още се възстановява.
Всемогъщия долар
В момента САЩ са въвели близо 10 000 различни мерки, засягащи 31 държави и политически групи. Санкциите се харесват на Тръмп и администрацията му, които ги смятат за достатъчно силно оръжие.
Силата на "паричната война" на Америка произлиза от значимостта на американската финансова система в световната икономика и статута на долара като доминираща валута в световните резерви. Дори и компания да не работи със САЩ, нейната банка го прави. И така същата компания губи финансова подкрепа, ако работи с държава, срещу която Вашингтон е наложила санкции.
Нещо повече, американският долар отговаря за над 60 процента от резервите в чужда валута по света. И се ползва за търговия на петрол, газ и множество други стоки.
Ако Тръмп наистина наложи санкции срещу Турция, те наистина имат потенциала да разрушат икономиката на страната. От друга страна, те рядко работят, ако политическите лидери на държавата сметнат, че са засегнати основни национални интереси. И обикновено правителството втвърдява още повече позицията си.
Например, санкциите срещу Русия заради анексацията на Крим не накараха Кремъл да върне полуострова на Украйна. Иран също няма намерение да отстъпи.