От разнообразните стоки, които излизат от китайските фабрики, през храните до горивата, в глобален мащаб цените, които години наред бяха ниски, най-накрая тръгнаха нагоре. Сега въпросът е дали това е добър знак или пък не.

След период, през който централните банки в различните краища на света бяха притиснати от дефлация и бяха принудени да отговорят с понижаването на основните лихви до рекордно ниски нива, отговорът е "да", пише Bloomberg.

Важното е обаче какво идва след това. В най-добрия случай ситуацията е сигнал, че глобалната икономика ще се радва на възстановяване на цените на ключовите суровини, като петрол и желязна руда.

Това, заедно с по-умерена политика на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, ще помогне за стимулиране на търсенето, инвестициите и за увеличаване на заплатите навсякъде.

От друга страна по-радикална политика на кабинета на Тръмп, заедно с "Твърд Брекзит" и по-агресивна инфлационна тенденция, може да дада резултат в по-високи потребителски разходи, забавяне на растежа на заплатите и на инвестициите.

"Донякъде оптимизмът на финансовия пазар е оправдан, но политическите рискове остават и нарастването на глобалната инфлация вероятно ще се окаже краткотрайно", коментира Джанет Хенри, която е главен икономист на HSBC Bank в Лондон.

Доказателство за отдалечаването от опасната зона на дефлация бяха последните данни за германската икономика - най-голямата в Европа и една от водещите в света. Според изчисленията, представени във вторник, цените в страната са нараснали с процентен пункт до 1,7%, което е рекорд за последните години.

Инфлацията на производствените цени се завърна в Еврозоната след повече от три години и отчете ниво от 0,1%. В Китай показателят е на най-високото си равнище от 2011 година насам. 

"Вярваме, че 2016 година отбеляза края на дефлационния натиск в глобален мащаб, който надделяваше през последните години", посочва Майкъл Шаул, който е шеф на Marketfield Asset Management.