Тази стъпка е била приветствана от Брюксел като позитивна реакция на Анкара след прекратяването на разговорите.
Волкан Бозкир, турският посланик в ЕС, е заявил, че Анкара ще отговори на отлагането от миналия месец чрез ускоряване на реформите, така че държавата да бъде готова за членството си в ЕС когато политическия климат се промени.
Последният ход на Анкара е извършен по „уравновесен и професионален начин". Според Бозкир това говори за желанието на Анкара да запази взаимоотношенията си с ЕС. „Щеше да е лесно за Турция да реагира силово и да замрази част от взаимоотношенията си или да изрази някаква психология на разбитото сърце".
Европейският съюз замрази през декември преговорите с Турция в осем политически области, тъй като Турция отказа да отвори пристанищата си към Кипър - член на ЕС от 2004. Анкара отказва да признае правителството на Кипър, водено от гърци. Северен Кипър, в който властта на турската етническа група преди десетилетия бе наложена с военни средства, в целия свят е признат само от Турция.
През миналата седмица Абдула Гул, външният министър на Турция, нареди на 150 държавни служители от различни ведомства да изготвят детайлни законови планове за подготовка на страната за членство в ЕС.
Бозкир е информирал, че тези законови планове за периода до 2013 ще са готови до края на януари. След това ще бъдат определени приоритетите с главната задача да се приведат законите и нормите в страната в съответствие със стандартите на ЕС.
Планът покрива 32 изоставащи области от преговорите за членство, включително и осемте замразени през миналия месец. Надеждата на турската страна е подготвителният труд да бъде завършен, когато ЕС най-накрая реши да поднови преговори за членство.
Макар че съществува политически риск за тази турска инициатива - поради президентските и парламентарните избори в Турция през тази година - този „опасен" период трябва да се използва, за да не се губи ценно време.
Но Бозкир е казал, че няма да се прави промяна на противоречивия член 301 от Наказателния Кодекс на Турция - който окачествява като престъпление оскърблението на Турция и нейните официални лица - преди изборите през тази година. Според европосланика на Турция, по-скоро трябва да се заздравят законодателните органи за да се брани свободата на словото, а не да се променя закона.
Оли Рен, комисарят по разширяването на ЕС, е казал за FT: „Приветствам решението на Турция за реформи, макар че качеството на тортата проличава при яденето". За Рен истинската цел на реформите трябва да е полза за гражданите на Турция, а не просто опитите за членство в ЕС.
Анкара очаква в замяна на проявената добра воля ЕС да възобнови преговорите по някои глави още по времето на ротационното президентство на Германия.
Някои официални лица от ЕС очакват, че главата, касаеща предприемачеството и промишлеността, може да бъде отворена през март, а до края на германското президентство ще могат да бъдат отворени още две или три глави.
pallini
на 15.01.2007 в 13:36:29 #3Подробен, за нещастие си напълно прав. Но освен този исторически факт, който ти представяш, има още по-лошо нещо-тези които решават също живеят в оградени квартали, но са в лукс и сигурност и тях не ги касае мнението на хора с историческа памет и гражданска позиция като тебе. Тях ги вълнуват глобалните печалби и оцеляването на едрия капитал.Така че Турция не е по погрешка кандидат член - тя е важен играч и колкото да не ни е приятно, по разбираеми само от самите си нас причини, никой няма да ни пита, ако Турция им трябва да се притисне Русия или арабските шейхове.А последните са продажни и доказаха ,че могат да бъдат купени ако не с пари, то поне с много пари, които обаче се печатат от частна фирма и стойността на копюрите е 20 цента.
Podroben
на 15.01.2007 в 12:43:41 #2Палини, Ре6ението Ислямът да бъде реформиран в по-светска форма, както това е станало с Християнството. Католицизмът е бил разцепен от Лутер и от тогава на сам е имало възможност за съ6тествуването на много разли4ни виждаия в християнската вяра. За разлика от Християнството, Ислямът все о6те е монолитен. Както се вижда оба4е, това не пре4и на 6иитите в Ирай да избиват Суните и обратно, или пък турците да преследват кйурдите. Турция НЕ Е европейска държава. Брйуксел прави голяма гре6ка, 4е я приема. На тези мом4ета не им ясно какво озна4ава това. Мйусйулманските об6тности в Европа са капсоловани в отделни квартали и град4ета. Европейците не искат да живеят с тях и обратно, мйусйулманите не искат да живеят с европейците. 6те има конфликти, както стана в Париж. Не о4аквам да стане по-добре, особено, ако тъпите западни правителство продължават да дават помо6ти на тези арабески, за да могат последните да си 4етат корана по цял ден.
pallini
на 15.01.2007 в 12:20:06 #1Желанието на Турция за членство в ЕС са многоотдавнъшни и непрестанни.Всичко зависи как геополитическата роля на тази страна се вписва в плановете на световните лидери. Приказките на Олли Рен, че промените трябва да са в полза на народа, са просто зле прикрита ирония. Ако се чака това, то Турция няма скоро да се присъедини и ние, българите, го знаем по-добре от чиновниците от Скандинавия завършили образование в Англия или САЩ и гледайки света през чистите прозорци на небостъргачите. Ако плановете на ЕС и в частност тези на Скандинавските страни, да се ликвидира зависимостта на икономиките от нефта до 2030 год. покаже стабилно развитие в тази посока в близките 10.-15 год, то тогава Турция ще се наложи да чака Годо, но не на Самюел Бекет, а Годо, който даже не се е родил още. Ако обаче нефта остане определящо гориво на икономиките то ролята на Турция ще е в огромна степен решаваща за доставките на нефт за Европа. ЕС не се плаши от сблъсък на културите. Най се плаши от това, че мощна икономическа единца е уязвима от т.н. недемократични страни, на чийто управленчески волан стоят неуравновесени, според критериите на протестантско-католическа Европа, лидери, с непредсказуеми обрати в поведението им. Например в момента почти 20% от електропроизводството на Дания е Северна Германия се постига от парковете на вятърните централи. Това е едно от алтернативните решения. Във Финландия се взе решение за построяването на инсталация за 400 000 тона годишно на био дизел за автомобилите. Основна суровина е палмовото масло, което се прави в горски масиви по тропиците, които от своя страна увеличават зелената маса, унищожавана поголовно в Бразилия. Хората на спят и идеологииет отстъпват на простите икономически закони. Така, че пред Турция не стои въпроса за правото на слово, то не е кой знае колко свободно и на Запад, а по скоро преоценка на политическото отношение към географското си положение в полза на една или друга кауза. Софизма на управлението в Турция няма да се реши за 10 години - когато ислямистите взимат връх, идват на власт военните, което отнема "демокрацията" и обратното, като стават много демократични имамите веднага надигат глави. А това ЕС го счита като неуправляем политически модел, недаващ гаранции, че нефта ще тече постоянно към Брюксел.