С едно голямо и неприятно изключение североизточно от България, войните между държавите в наши дни се водят най-вече на полето на икономиката. Противопоставянията между глобалните суперсили не са игра, в която има единствено спечелили и загубили - някои по-малки страни успяват да извлекат максимума от мегасблъсъците.
Пример за това са Виетнам и Мексико, чийто износ скочи и започна да запълва празнината, отворила се между Вашингтон, Брюксел и Пекин.
Процесът започна през януари 2018 г., когато тогавашния американски президент Доналд Тръмп за първи път вдигна митата върху стоки като соларните панели и пералните машини от Китай.
Сега една трета от виетнамския износ отива в САЩ, а Китай е източникът на по-голямата част от суровините му. Според анализ на Bloomberg, още през 2019 г. страната е поела половината от експорта, изместен от КНР към други азиатски държави поради митата.
С увеличение на преките чуждестранни инвестиции с близо 33% през 2023 г., Виетнам сега "подслонява" китайски компании като Foxconn и Luxshare; тайванската Pegatron; южнокорейската Samsung; и американските Dell, HP, Microsoft и Google. Нарастващото значение на страната се дължи на способността ѝ да поддържа добри отношения както с Китай, така и със САЩ, многото споразумения за свободна търговия и инвестициите в инфраструктура.
Основен фактор обаче е "еластичността" на икономиката и бързото ѝ преориентиране към променящата се ситуация със санкциите.
Въпреки това, бъдещето ще донесе нови предизвикателства за Виетнам. И Вашингтон, и Брюксел все още не смятат страната за истинска пазарна икономика. Ниската оценка за качеството на работната сила и недостатъчната електрическа мрежа са други проблеми, които могат да повлияят на стремежа на страната да развие секторите на полупроводници, изкуствен интелект и възобновяема енергия.
Мексико също беше добре позиционирана да се възползва от тарифните войни благодарение на споразумението за свободна търговия USMCA със САЩ и Канада. Китайските компании увеличиха инвестициите си в северноамериканската страна с близо 50% само през 2022 г., достигайки общо 2,5 милиарда долара. Търговският баланс разказва подобна история: Мексико изпревари Китай през 2023 г., за да стане водещ износител на стоки за САЩ.
Най-очевидният риск от нарастващия ангажимент на Китай към Мексико е, че САЩ ще загубят търпение. Търговският им дефицит с Мексико се увеличи с 17% през 2023 г. до 152 милиарда долара. Агенцията, отговаряща за търговската политика на САЩ, вече е критикувала южния си съсед за липсата на прозрачност по отношение на китайския внос на стомана и алуминий.
Списъкът на трети страни, които се възползват от китайските мита, не се ограничава до Мексико и Виетнам. В Европа е Ирландия, която през последните пет години е утроила двустранната си търговия с Китай. Тук е и Унгария, която според доклад на германската изследователска група Merics е получила 44% от преките китайски инвестиции в Европа през 2023 г. Полша, вторият най-голям производител на батерии в света (след Китай), е видяла ръст на китайския внос със 112% от 2017 г. насам.
Както казва пред El Pais Иън Бремър, основател на консултантската фирма Eurasia Group, "Китай винаги щеше да намери механизми за заобикаляне на търговските бариери на САЩ, точно както направи Япония през 80-те години." Администрацията на Байдън, посочва той, е ограничена в способността си да реагира поради "нежеланието си да повиши митата за партньори и съюзници."
Според Бремър, "Тръмп не споделя нито едно от колебанията на Байдън и Харис" и би заплашил страни като Мексико и Виетнам с мита, за да предоговори разпоредбите относно точките на произход и да ограничи количеството китайски продукти, използвани за производство на стоки, изнасяни от тези страни за САЩ.
Както се казва, Тръмп с политиката си даде икономически шанс на тези държави - и отново той може да им го отнеме.
USD
CHF
EUR
GBP
