В света назрява промяна, която може да съкрати дългия път на превърщането на алтернативната енергия в масова, правейки я по-атрактивна за потребители и бизнес, пише NY Times.

Това не е свръхнова технология от Силициевата долина, нито пък разработване на нов клас вятърни турбини, или пък супер-бръмбър, превръщащ дървесината в етанол.

По-скоро трябва да очакваме промяната да дойде от Вашингтон. Изглежда наближава времето, когато емисиите на парниковите газове в САЩ най-сетне ще получат цена. Ако Конгресът успее да направи това, изведнъж съдържанието на въглерод в горивото ще бъде толкова важен фактор, колкото и цената на горивото.

Икономиката на енергетиката може коренно да се преобърне. Някои видове гориво като въглища, петрол и т.н. ще станат неефективни за използване, други като слънчева светлина, уран, вятър ще триумфират. Дори царевичните кочани ще започнат да изглеждат много по-добре. На дневен ред ще излязат "отрицателните откъм въглерод горива" - такива, които поглъщат въглероден диоксид от атмосферата докато се произвеждат.

Въглеродният диоксид в икономически термини е екстерналия - нещо, което налага разходи на някой друг освен на производителя. Счита се, че в един близък момент Конгресът ще застави промишлеността на САЩ да плаща тези разходи, независимо дали чрез данък или чрез система за максимални норми и запалщане на превишението.

Енергийният сектор счита, че конгресмените ще изберат вторият вариант и ще определят такса, започваща от $10 за метричен тон.

Миналата седмица сенатската комисия одобри законопроекта за въвеждане на система за търговия с емисиите от въглероден диоксид и демократите имат желание до края на годината Сенатът да приеме закона. Все пак изгледите в Камарата на представителите са по-малко сигурни.

При всичките разговори за промяната в климата, когато стане дума да се плаща за въглеродните емисии, гледната точка се променя към икономиката. Някои компании вече включват в разчетите си, че ще плащат подобни такси. През октомври NRG, електрическа компания от Ню Джърси, внесе първата от три десетилетия молба за разрешение за изграждане на нова АЕЦ в САЩ. Президентът на компанията е изчислил, че подобна електроцентрала е по-ефективна откъм разходи, ако цената на въглеродните емисии за тон бъде двуцифрена.

Институтът за изследвания в електроенергията измерва ефекта върху цената на киловат час от въвеждането на такса за въглеродните емисии. Природният газ произвежда 380 грама въглероден диоксид за киловат час, а въглищата 860 грама.

При цена $10 за метричен тон, въздействието е минимално. Но при цена например $50 за тон, цената на киловат час, произведен от въглища, се покачва от 5.7 цента до близо 10 цента. В момента енергията от вятъра не е конкурентна, според изчисленията на института. Но при цена на въглеродния диоксид $25 на тон, нещата се променят. Изчисленията за атомната енергия показват, че и малка такса върху въглерода ще окаже същестено въздействие на икономическите резултати.

Ръководител на фирма за соларна енергия е направил изчисленията за своя сектор: соларната енергия от фотоволтаичните клетки е много скъпа, близо 25 - 30 цента за киловат час. Но отчитайки, че тези клетки не произвеждат въглероден диоксид, нещата се променят. При цена на въглерода $20 или $30 на тон, онези 860 грама за производство на киловат час енергия от въглища ще струват от 2 до 3 цента. Това удря ценовото предимство на въглищата и - ако бъде съчетано с намаляване разходите в соларната енергия чрез икономии от мащаба - може да даде на соларната енергия много повече шансове да се наложи. Соларните термални системи, които използват огледала за да концентрират слънчевата светлина за кипване на вода, могат да станат изгодни даже още по-рано.

Новата математика на енергетиката няма да се ограничи до електричеството. Както и киловат часът, един литър етанол е търговска стока. Но въздействието му върху околната среда зависи от начина, по който се произвежда. Етанолът е най-добрият пример за „въглерод във вътрешната стаичка", по думите на експерт от Института за световни ресурси. Тоест въглеродният диоксид е неделимо свързан с производството на етанол: продукт, за който общоприетото мнение е като за възобновяем енергоизточник.

Например има план да се отвори завод за производство на етанол от борова дървесина. Близо 25 % от дървото не може да се позлва дори за направа на хартия или фазер и обикновено се оставя след изсичането на гората. Ако се изгори, излъчва въглероден диоксид. Ако се остави да загние, излъчва метан, дори по-мощен парников газ.

Предприемач разполага с термохимичен метод за превръщане на отпадъците - кора, шишарка, върхари, иглички и малки клонки - в етанол. Изгарянето на етанол създава въглероден диоксид независимо как той е бил приготвен. Но икномиката на процеса може съществено да се измени, ако може да се получи кредит за производство на гориво с използване на материали, които в противен случай така или иначе биха създали парникови газове.

За разлика от горния пример, да се произвежда етанол от царевица може с изпозлването на природен газ или въглища, които също съдържат въглерод, но ако не се произвеждаше етанол щяха да си останат в земята. Етанолът от царевица съдържа два пъти повече скрит въглерод, отколкото произведения от други източници.

Например в Аризона един нов процес за прозиводство на етанол използва водорасли. Ако се въведе цена на въглеродния диоксид, етанолът от водорасли ще стане много по-конкурентен откъм цена, обяснява ръководителят на проекта: "Водораслите, заради свойството си да задържат въглерода, имат най-голям потенциал от всичко друго да бъдат неутрални откъм емисии".

Някои изследователи дори считат, че има негативни към въглерода горива. Подобна е техологията да се произвежда течно гориво за мотори от газ, състоящ се от водород и въглероден моноксид. Нацистите са разработвали технологията още от 1930те, произвеждайки т.нар. „синтетичен бензин" от въглища. Сега някои компании от САЩ искат да я възродят, отново ползвайки въглища.

Ако се отчете въглеродният диоксид, създаден при подобен род производство, на километър се емитира два пъти повече въглероден диоксид, отколкото от обикновения петрол. Но синтетичен бензин може да се направи и от биомаса: пръчки, стъбла, отпадъчна хартия. Ако се получава синтетичен бензин по този начин, емисиите на въглероден диоксид са негативни, тъй като производството за следващата година идва от нови дървета или отпадъци от селското стопанство, които черпят въглерод от атмосферата.

Освен това физикът Робърт Уилямс от Принстън разработва въглеродно негативна биоенергия, при която въглероден моноксид се изгаря за достигане на нужната за задвижване на процеса температура, но произвежданият въглероден диоксид се улавя по химичен път, втечнява се и се инжектира под земята.

Ако за производство на синтетичен бензин се използват растения и въглеродният диоскид се улавя, въглеродният диоксид вече не е страничен продукт, а свързан продукт.

Невидимата ръка на въглерода оказва влияние дори на строителните площадки. В новото офис строителство ще се следят показатели, които преди са оставали извън внимание. Може да се вгради сграда в склон, така че да се извлече полза от обкръжаващата земна маса - температурата на почвата не се променя през зимата и лятото и е съществен фактор за загряване или за охлаждане на помещенията. Сега строежите се оценяват според ориентацията им към слънцето и преобладаващи ветрове, което може да намали допълнително използването на енергия.

Стига се дотам, че компании, произвеждащи вино, се отказват от използването на еднократните стъклени бутилки и преминават към картонени или пластмасови опаковки. Бизнесът действително може да направи много неща за намаляване на емисиите, но за да има икономическия стимул, преди това законодателите трябва да си свършат работата.