Островната Нова Зеландия премахна всякакви субсидии за фермерите още преди 30 години. Това се оказва рецептата за успех: в трудни времена производителите се фокусират върху иновациите и пазарната информация. 

Проучване сред фермерите във Великобритания, показва, че според тях най-доброто място за земеделието в света е Нова Зеландия. Цели 19 на сто от английските стопани са отговорили, че ако имаха такава възможност, биха преместили стопанствата си на острова. 

Този факт е особено интересен, като се има предвид, че в Нова Зеландия не съществуват никакви субсидии и държавно подпомагане за фермерите, пише fermera.bg.

Парадоксът: субсидии няма – земеделието цъфти

Субсидиите в земеделието в Нова Зеландия са премахнати през 1984 година. Преходът продължава 6 години – до 1990 г.

Премахването на субсидиите принуждава фермерите и свързаните с тях доставчици и прекупвачи да станат по-ефективни, тъй като държавата вече не компенсира с помощи тяхната неефективност, а пазарът не я толерира. Това дава известна свобода на фермерите (те вече не трябва да изпълняват определени условия, поставени от администрацията, за да получат субсидии), а също оставя свободни пари в държавата, които тя инвестира в социалните услуги, като образование и здравеопазване.

Ето и някои данни за ефекта от реформата:

Днес в Нова Зеландия има около 80 000 ферми, разположени върху 15,5 милиона хектара. Броят на фермерите е почти същият като в началото на реформата, а обработваемата земя е намаляла, тъй като част от фермите са превърнати в гори.

След премахването на субсидиите земеделието е най-бързо развиващият се отрасъл на икономиката. Процентът на земеделието от БВП се увеличава за от 14,2% през 1986 г. до 16,6% след 2000 г. 11,4% от работната сила се труди в земеделието.

Около 90% от земеделската продукция се изнася. Това е около 55% от общия износ.

Селските райони не се обезлюдяват и населението в селата е почти същото на брой, колкото е и през 1986 г., тъй като има загуба на работни места, но се разкриват нови в сферата на селския туризъм. Около 1% от фермерите са принудени да продадат фермите си.

Производителността започва да расте с около 5,9% на година след реформата, докато преди 1986 г. е растяла с 1% годишно. Броят на животните е намалял с 9% от 1987 г. досега.

През 2001 г. държавната помощ за земеделието е 1% от стойността на произведената земеделска продукция, докато този показател за развитите страни е средно около 31%. Държавната помощ се изразява в отпускане на пари за финансиране на изследвания, свързани със земеделието.

Изкуството да правиш бизнес в конкурентна глобална среда

Как страна с население от 4,5 млн. души може да изнася земеделска продукция в половината свят и в такова голямо количество. Част от отговора на този въпрос дава фермерът и комисар по земеделието на Нова Зеландия сър Локууд Смит  пред британското списание Farmers Weekly:

„След като субсидиите бяха премахнати, ние отново се научихме да виждаме предимствата, които ни носят новите технологии.

От 1990 г. насам продуктивността в овцевъдството се увеличи 100%. Сега в Нова Зеландия има почти два пъти по-малко овце, но ние все още произвеждаме същото количество агнешко месо. Същото е положението и в млекопроизводството, където продуктивността нарасна с 33 на сто.

В Нова Зеландия има малко хора, но много земя. И повечето от тези хора живеят и се занимават със земеделие, а не в големите градове, както е в Европа. Но мисля, че най-важната разлика на земеделието в нашата част на света и това, което виждам в Европа, е, че когато дойдат трудни времена, както наскоро се случи в сектора на млекопроизводството, фермерите в Нова Зеландия се опитват да направят своя бизнес колкото е възможно по-гъвкав.

В трудни времена фермерите в нашата страна се фокусират върху иновациите, знанията и информацията, идваща от пазарите, така че да могат да си изработят стратегия. Те работят заедно със своите финансови съветници и намаляват разходите си, за да могат да се справят със ситуацията по най-добрия начин.

Когато дойдат трудни времена в Европа, виждаме протести пред парламентите. Фермерите се обръщат към политиците. Смятам, че това е основната културна разлика. Но в тази култура няма дългосрочно бъдеще – бъдещето принадлежи на извличането на устойчиви печалби от пазарите.

Един от най-успешните примери на либерализацията е винопроизводството в Нова Зеландия. През 1985 г. нашата винопроизводителна индустрия, която беше защитена от 40-процентно вносно мито, беше вятър работа. Ние не пиехме толкова много вино, но и не можехме да изнесем производството си, защото по качество то беше като киселина за акумулатори. След като субсидиите бяха отменени, вносът на евтино вино беше разрешен. Но винопроизводителите се модернизираха и за 30 години нашето производство на вино се превърна от индустрия, която не можеше да изнася продукцията си поради много лошото качество, в индустрия, която днес печели два пъти повече от износа на вълна.

Това е класическа история какво може да се случи след премахването на протекциите – преобразуването на едно производство, което зависеше от държавната помощ, за да оцелее в едно суперпечелившо глобално производство.”