Цените на храните остават упорито високи почти в целия свят, тъй като войната на Русия в Украйна продължава, а с нея и глобалната криза и високата инфлация. Натискът от прекъсванията на веригата за доставки и изменението на климата също допринасят за проблема, коментират политически анализатори и макроикономисти.
Войната "наля много масло във вече горящ огън", заяви Ариф Хюсейн - главен икономист в Световната програма за храните на ООН, пред американската CNBC.
Украйна е основен производител на суровини като пшеница, царевица и слънчогледово олио. Въпреки че износът в световен мащаб е ограничен поради инвазията на Русия, Хюсейн коментира, че глобалната хранителна криза не се движи толкова от недостигът на храна, а повече от скока на цените.
"Тази криза е свързана с достъпността, което означава, че има налична храна, но цените са наистина високи", подчерта той пред CNBC.
Според данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН световните цени на храните през юли са били с 13% по-високи от преди година. И цените могат да продължат да растат. В най-лошия си сценарий ООН изчислява, че световните цени на хранителните продукти могат да скочат с още 8,5% до 2027 година.
Разходите
Цените на торовете също се покачват, което допринася за по-високите цени на храните като цяло, тъй като разходите се прехвърлят върху потребителите. Цените скочиха, след като Русия, която представлява около 14% от световния износ на торове, ограничи износа. Това от своя страна намали добивите. А това, съчетано с високите цени на енергията и прекъсванията на веригата за доставки, ще повлияе на способността на Световната банка да отговори на увеличаването на производството на храни през следващите две години, смята Мари Пангесту - управляващ директор на политиката за развитие и партньорствата в Световната банка.
"Цялата тази несигурност може да задържи цените високи след 2024 година", казва тя.
И въпреки че Хюсейн от ООН твърди, че настоящата криза произтича най-вече от проблеми с високите цени и достъпността, той смята, че тя може да се превърне в криза с наличността на храна, в случай, че кризата с торовете не бъде разрешена.
ООН изчислява, че броят на хората в "извънредни ситуации на глад", които организацията определя като една крачка от изпадане в пълен глад, е скочил от 135 милиона през 2019 година на 345 милиона днес.
Гореща вълна в Китай
Екстремното време и изменението на климата също влошават условията, допринасящи за глобалната продоволствена несигурност. Китай, който е най-големият производител на пшеница в света, претърпя много и тежки смущения във времето - от внезапни наводнения до тежки суши. Извънредно горещо време и суша имаче и в Европа, както и в някои части на САЩ.
През август месец именно Китай издаде първата си извънредна ситуация поради суша, тъй като централните и южните провинции страдаха седмици наред от екстремни горещини, като температурите в десетки градове надвишаваха 40 градуса по Целзий. Горещата вълна попречи на производството на култури и застраши добитъка.
"Производството на ориз със сигурност е много уязвимо към промените в метеорологичните температури", казва Бруно Караско - генерален директор на отдела за устойчиво развитие и изменението на климата в Азиатската банка за развитие.
"Когато погледнем общото предлагане на производство на храни в Азиатско-Тихоокеанския регион, приблизително 60% от това е земеделие с дъждовно отглеждане. Много сме загрижени предвид цялостните метеорологични явления, които видяхме и наблюдавахме през годината", добавя той.
USD
CHF
EUR
GBP
