В края на всяка година получаваме прогнози за растежа на БВП и инфлацията през следващата година. Исторически в почти всички случаи очакванията, представени през декември, са твърде завишени, пише Даниел Лакайе.

Ако погледнем към централните банки, опитите им да предвидят инфлацията и растежа са изключително неуспешни. Международният валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие пък са твърде слаби в предвиждането на рецесии, но като цяло познават в дългосрочните си очаквания. Обратно на разпространеното мнение, изглежда, че повечето прогнози предвиждат по-акуратно именно дългосрочните тенденции, а не краткосрочните.

Прогнозирането е мръсна работа, но все някой трябва да я върши. Икономическите прогнози са особено трудни, защото има безброй фактори, които могат да се променят драстично в глобалната икономика, която сама по себе си е достатъчно сложна и изправена пред много несигурност.

Но макроикономическото прогнозиране е от решаващо значение за предоставянето на референтна рамка за инвеститорите и политиците. То обаче не трябва да се приема като истина, спусната свише, но и не трябва да се пренебрегва изцяло, тъй като поне ни позволява да видим основните движещи сили, както и сферите, в които да гледаме за позитивни или негативни динамики. Да, макроикономическите прогнози са от голямо значение.

Първият урок при тях е, че независимите прогнози почти винаги са по-точни от тези, осъществени от големите международни организации или централните банки. Има добра причина за това. Независимите организации не са подложени на политически натиск да се изказват благоприятно за действията на правителствата.

Това е причината много инвеститори все повече да използват собствени екипи за икономически прогнози заедно с наистина независимите компании. Макар че винаги си струва да се обръща внимание на инвестиционните банки и международните организации, повечето инвеститори са научили, че предвижданията им обикновено са обвити в мъгла от политическа коректност и са твърде дипломатични. Забележете как дори в страни, където правителствата унищожават икономиките с грешни политики, прогнозите за след една година също вещаят позитивни динамики.

Вторият урок, особено след години на финансова репресия, е, че повечето прогнозиращи допускат оптимистично гигантски ефект на мултипликатора от разходните политики на правителствата и централните банки. В повечето случаи, когато погледнем към очакванията на големите централни банки и международни структури, най-големите грешки в предвижданията идват от очакванията за твърде големи позитивни ефекти от потреблението, растежа, заетостта и инвестициите.

Опитът ми показва, че най-големите разминавания между реалността и очакванията се получават по отношение на капиталовите разходи и инфлацията. Това не е случайно. Когато един анализатор придаде твърде голяма тежест на политиките, насочени към стимулиране на търсенето, като същевременно игнорира натрупания дълг, свръхкапацитета и лошата историческо представяне на повечето от тези индиактори, грешките при прогнозите на инфлацията и капиталовите разходи почти неизбежно са огромни и със сигурност значително по-големи, отколкото грешките при производството и заетостта.

Също така има тенденция големите структури, занимаващи се с прогнози, да игнорират ефектите от политиките, насочени към предлагането. Това беше особено видно при възстановяването на някои страни от еврозоната през 2014 г. или при прогнозите за заетостта и растежа през 2018-2019 г. в САЩ. Един от най-емблематичните примери е почти ежегодното понижаване на растежа в еврозоната в сравнение с прогнозираните му стойности.

Третият урок е, че анализаторите имат склонността да са значително по-точни, когато около негативните новини е постигнат консенсус. Дори когато вземем предвид рисковете, които могат значително да занижат очакванията за следващата година, големите институции обикновено занижават риска от настъпване на негативни събития, за да поддържат "позитивни" прогнози.

Все още много политици и икономисти вярват, че икономиката е просто въпрос на усещания и животински духове и затова трябва да се поддържа здравословен оптимизъм у индивидите. Това очевидно е развенчано от реалността. Твърде високият оптимизъм понижава доверието в много ценни прогнози, но същевременно по никакъв начин не насочва икономическите агенти към по-добро бъдеще или избягване на рецесиите.

През изминалите девет години видяхме важни подобрения в икономическото прогнозиране. Някои инвестиционни банки загърбиха традиционното си амплоа на дистрибутори на розови прогнози, в които всяка следваща година се представя като "този път е различно" и вместо това се насочиха към по-реалистичен подход. За жалост, все още има много подозрителна тенденция глобалните доклади да завършват с едни и същи препоръки всяка година: правете каквото можете най-добре през следващите 12 месеца.

Донякъде и международните организации се подобриха. Виждаме значително повече реализъм отколкото преди десетилетие, но инфлацията и растежа на БВП все още са обект на огромни неточности, за да може правителствата да са щастливи. Но огромният натиск, на който даже международните организации са подлагани от политиците, показва, че и те постепенно сякаш стават една идея по-независими.

Последният урок за нас като инвеститори е простичък: трябва да сме скептични към всички, които очакват твърде позитивно въздействие от политиките на правителствата и централните банки. Помнете, че нещата, които никога не са настъпвали, и мултипликатори, които никога не са работили, ще продължат да не се случват и в бъдеще, при това са даже още по-невероятни, предвид гигантската задлъжнялост и свръхкапацитети.

Ако четем само мейнстрийм макроикономическите доклади, дори и ако те идват от напълно различни организации, можем да станем жертва на заблудата на потвърждението и аз се научих още преди много години, че десетки източници в крайна сметка казват едно и също нещо: правителствените разходи винаги са добри, а централните банки винаги взимат правилните решения.

Също трябва да помним, че мейнстрийм организациите са пълни единствено и само с кейнсиански икономисти и че има тенденция те да приемат посланията на групите за натиск, както виждаме с Great Reset, изкарването на предния план на "съвременната парична теория" и с възприемането на концепции като неравенството и социалните разходи по начин, който е подозрително сходен с този на най-интервенционистките партии. Мейнстрийм организациите трябваше да са разбрали досега, че възприемането на политически мантри не преборва неправилните икономически политики.

Независимите изследователски организации станаха още по-важни, именно поради липсата на натиск от правителствата и централните банки да изкарат предварително ясни прогнози. Възходът на независимите е абсолютно критичен за това международните организации и инвестиционните банки също да започнат да се държат малко по-критично. Точно затова е от огромно значение да се използват различни източници на изследвания.

Прогнозирането е изключително важно. Независимостта е от ключово значение. Независимото прогнозиране ще е даже още по-решаващо през 2021 г., отколкото беше през 2020 г.