Дали Федералният резерв помогна на американската икономика като съкрати лихвите миналия месец или напротив? Wall Street и останалите световни борси са на различно мнение по този въпрос, след шоковото понижение на федералната фондова лихва от ФЕД с 50 базисни пункта до 4.75% на 18 септември, коментират от Businessweek.

Първоначалната реакция на пазара беше доста позитивна, в условията на кредитна криза и изключително ниска ликвидност. Няколко седмици по-късно обаче, инвеститорската общност започна да се опасява от раздуване на инфлацията и влошаване на финансовата стабилност в САЩ.

Притесненията изглеждат основателни. Цената на суровия петрол се задържа трайно над $80 за барел, което заплашва да увеличи цените на горивата в началото на зимния период. Златото, което традиционно е разглеждано като стока убежище срещу инфлацията, вече се котира твърдо над $700 за трой-унция, като удари 28-годишен връх. Доларът от своя страна пък пропадна до невиждано дъно спрямо еврото, което със сигурност ще оскъпи вноса към САЩ.

Въпреки всичко, тези доводи все още не са достатъчни, за да влошат инфлационните очаквания. Липсващото звено е наличието на ясно изразен икономически прогрес. Да, икономиката се забавя в резултат на новите слаби данни от сектора на недвижимите имоти и кредитната криза през август, което удря по потребителското и бизнес търсене. Пазарът на труда изпитваше затруднения още преди избухването на ипотечната криза, което за сега допълнително помага да не се развие инфлационен натиск от прекалено бързото покачване на цената на труда. Нещо повече, инфлацията при цените на стоките извън сектора на храните и горивата, се понижава вече почти цяла година.

В ситуации като тази, обикновено финансовият шок води до спад в цената на активите и затова е трудно да се получи инфлационен натиск дори след редуциране на лихвеното ниво. Като пример можем да дадем спукването на „дот-ком" балона от 2000 г., когато американската икономика изпита сериозна дефлация ( не просто ниска инфлация, а пълномащабен спад на цените на стоките и услугите). През 2003 и 2004 г., отново се забеляза спад на цените на стоките без силно променливите хранителни продукти и енергийни суровини, нещо което не се беше случвало от времето на Голямата депресия.

Американската икономика в момента не е в позиция да се притеснява от инфлацията. На годишна база към второто тримесечие на тази година, нейният растеж е 1.9%. В идните тримесечия, с продължаващата икономическа слабост в САЩ, анализаторите не очакват да има сериозно покачване на ценовия натиск.

Основната инфлация (без волатилните цени на хранителните продукти и горивата), която беше достигнала 2.9% през септември 2006 г., успя да падне до 2.1% през август тази година. Ръстът на цените при различните категории продукти и услуги, се забавя значително през последните месеци.

Естествено стойността на енергията и храните допринасят значително за реалната инфлация в САЩ. След като ФЕД направи корекция на лихвеното ниво, доходността на американските дългови книжа (U.S. Treasuries) се покачи драстично. Опасенията за инфлация се подкрепят и от ниската цена на долара спрямо основните световни валути. Това автоматично означава, че вносът отиващ към САЩ ще поскъпне, само заради увеличената разлика във валутните курсове. От друга страна обаче, с поскъпването на вносните стоки и обезценяването на долара, се забелязва увеличаване на американския износ за сметка на вноса, което е първа стъпка към подобряване на отрицателното търговско салдо.

Много от инвеститорите ще продължат да се притесняват от инфлация, докато не излязат окончателните данни за следващите тримесечие, които ще докажат, че ФЕД е имал право да намали лихвеното ниво. За да се вдигнат цените на стоките и услугите, най-важното условие сега е икономиката да се откъсне от негативите на кредитната криза и забавянето в сектора на имотите. Това за момента обаче не стои като реална възможност.