Човек винаги трябва да внимава с простите решения на сложни проблеми - и универсалният базов доход. Фактът, че този отговор на глобализацията и автоматизацията е посрещнат с такъв ентусиазъм, индикира, че има срив не само в икономическата система, а и в политиката и гражданското общество, пише Дарън Ачемоглу, професор по икономика в MIT и съавтор на Why Nations Fail: The Origins of Power, Prosperity and Poverty и The Narrow Corridor: States, Societies, and the Fate of Liberty. Текстът е публикуван първо в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.
Заради неспособността на социалната система за защита в Съединените американски щати и други развити държави, предложенията за универсален базов доход набират популярност. Разликата между богатите и всички други се увеличи значително през последните години и много хора се притесняват, че автоматизацията и глобализацията ще я разширят допълнотелно.
Разбира се, ако единственият избор е между басова бедност и универсалния доход, последният със сигурност е за предпочитане. Подобна програма ще позволи на хората да харчат пари в това, в което намират стойност най-много. Изследвания на системите за трансфер на средства в развиващите се икономики показва, че подобни политики могат да помогнат на жените и на маргинализирани групи.
Но безусловният базов доход е идеята с проблеми, не само защото ще бъде невероятно скъпа, освен ако не бъде съчетана с огромни намаления на останалата част от системата за социална защита.
В САЩ (население: 327 милиона) универсален базов доход от едва $1 000 на месец ще струва около $4 трилиона годишно, което е близо до целия федерален бюджет през 2018 година. Без значими намаления в разходите, приходите на правителството ще трябва да се увеличавт двойно, което ще създаде сериозни деформации в цялата икономика. И не, постоянен базов доход не може да бъде финансиран с дълг или печатането на нови пари.
Отказването от всички други социални програми в замяна на дохода е ужасна идея. Тези програми съществуват, за да отговорят на специфични проблеми, като уязвимост на възрастните, децата или инвалидите. Представете си общество, в което децата все пак са гладни, а тези със сериозни здравословни проблеми са лишени от здравна грижа, защото всички приходи от данъци отиват за изпращането на ежемесечни чекове на всеки гражданин - включително на милионерите и милиардерите.
Въпреки че безусловният доход може да е добър лозунг, той е зле измислен. Основната икономическа теория подчертава, че данъците върху доходите пречат, тъй като обезкуражават работата и инвестициите. Нещо повече, правителствата трябва да избягват да трансферират средства на същите хора, от които събират данъци, но точно това ще направи безусловният базов доход.
В САЩ, например, около три четвърти от домакинствата плащат поне някакви федерални данъци върху доходите, а още повече плащат щатски налог.
Нещо повече, по-смислена политика вече бе предложена: отрицателен данък върху доходите, или както е наричан от някои: "гарантиран базов доход". Вместо да даваме по $1 000 на всички всеки месец, тази програма ще гарантира трансфери само за гражданите, които печелят по-малко от $1 000 всеки месец. Разходите ще са значително по-малко.
Защитните на безусловния базов доход биха казали, че неуниверсалните трансфери са по-малко привлекателни, защото гласоподавателите няма да ги подкрепят. Но тази критика няма основа. Гарантираният базов доход е точно толкова универсален, колкото и националната здравна застраховка, която не разпределя месечни плащания на всички, но помага на тези, които имат разходи за медицински услуги.
Същото важи и за програми, които безусловно гарантират подкрепа за основни нужди, като храна за гладните и осигуровки срещу безработица за тези без работа. Тези политики са популярни в страните, в които ги има.
И на последно място, голяма част от ентусиазма за безусловния базов доход се дължи на неразбиране на тенденциите на заетост в развитите икономики. Противно на общовъзприетото схващане, няма доказателства, че работата такава, каквато я познаваме, ще изчезне скоро. Автоматизацията и глобализацията наистина ще реструктурират работните места, елиминирайки част от тях и увеличавайки неравенството. Но вместо да изградим система, в която голяма част от населението получава помощи, трябва да приемем мерки, които да окуражат създаването на "средна класа" работни места с добро заплащане, като в същото време засилим мрежата за социална защита. Универсалният базов доход не прави нито едно от двете.
В САЩ най-важните политики трябва да са универсално здравеопазване, по-големи помощи при безработица, по-добри програма за преквалификация и разширение на програмата, която помага на тези с ниско заплащане. Тя вече работи като гарантиран базов доход за работещите, струва далеч по-малко и директно окуражава работата.
От бизнес страна, намаляването на индиректните разходи и данъците върху възнагражденията, които работодателите плащат, ще помогнат за създаването на работни места - също срещу значително по-малка сума, спрямо безусловния доход.
В сегашното си състояние, предложенията за безусловен базов доход приличат много на използвания от римската и византийска империя подход "хляб и зрелища" - дават достатъчно, за да обезвредят недоволството и да контролират масите, вместо да им предоставят икономически възможности и политическо представителство.
Множество от настоящите социални проблеми се коренят в пренебрегването ни на демократичния процес. И решението не е да се хвърлят огризки, с които хората да останат по домовете си, разсеяни и мирни. Имаме нужда от съживяване на демократичната политика, увеличаване на участието на гражданите в нея, за да изградим институциите, които са ни нужни за споделен просперитет в бъдеще, докато в същото време защитаваме тези в неравностойно положение.
USD
CHF
EUR
GBP
