"Зелената енергия може и да е проклятие". Какво се случва на най-големия остров в света?

През десети век Ерик Червения, викинг от Исландия, се впечатлил толкова от растителността на друг арктически остров, че го нарекъл "зелената земя". Днес пък скалите на Гренландия привличат чужденци — суперсили, които се носят по гребена на вълната на зелената революция, пише Reuters.

Най-големият остров в света има огромни ресурси от металите, познати като "редкоземни". Те се използват за създаването на компактни и супермощни магнити, които намират мястото си във вятърни турбини, електромобили, изтребители и други.

Металите се намират в излишък на много места по света, но обработката им е трудна и мръсна дейност — толкова, че САЩ, която доминираше в тази област, се отказа до голяма степен и предаде титлата на Китай преди две десетилетия.

С отдръпването на ледената покрива и ледниците в Гренландия, две австралийски компании — едната търсеща пари от САЩ, а другата частично притежавана от китайска държавна компания — се състезават за одобрение за разработка на най-големите неразработени депозити от редкоземни метали в света.

Състезанието изважда на преден план замърсяващата част от зелената енергия, както и трудността пред Запада да се освободи от Китай при добива на жизненоважни материали. Редкоземните материали могат да бъдат използвани в много сфери, а през 2020 г. 90% от добива идва от Китай. Растящото напрежение между Вашингтон и Пекин накара администрацията на Джо Байдън да преразгледа ситуацията и да предприеме план, с който да се увери, че други държави не могат да използват ресурсите си от редкоземни метали като оръжие срещу САЩ.

Всяка от мините в Гренландия ще изиска поне $500 млн. инвестиция, казват компаниите. И двете планират да изпращат добитите метали за обработка в Китай. Единствената мина за редкоземни метали в САЩ, е частично собственост на китайска държавна компания.

Двете мини в Гренландия се намират на 15 км. една от друга в южната част на острова — в близост до защитено от ЮНЕСКО място. Дебатът около тях предизвика политическа криза в столицата Нуук и предсрочни избори, които ще се проведат през април. Хората на острова са разделени — те са притеснени от щетите, които добивът ще нанесе на природата, но знаят и че това ще бъде важен източник на приходи.

Страната може да даде разрешение само на единия проект, на двата, или пък на нито един от тях. За гренландците, които подкрепят разрешението, изборът ще бъде между една мина, от която няма да излизат радиоактивни материали и друга, от която биха.

При първата мина, където се търси финансиране от САЩ, няма да има радиоактивни материали. Засега тя има предварително разрешение, но се нуждае от финансиране.

Втората компания вече е похарчила над $100 млн. в подготовка и засега има политическа подкрепа на острова. Но плановете ѝ включват износ на уран към Китай. Идеята срещна яростна опозиция от местните жители.

Икономиката на Гренландия, която е автономна територия и част от Дания, е с размер около $3 млрд. Повечето хора преживяват благодарение на риболов и грантове от Копенхаген. Засега не е ясно какви ще бъдат концесионните плащания от първата мина, а от втората те се очаква да бъдат около 1,5 млрд. датски крони ($245 млн.) всяка година — около 15% от разходната част на бюджета.

Редкоземните метали на Гренландия са възможност за Америка и Европа да възвърнат контрола си върху този стратегически ресурс. Цените на тези метали растат значително през последните месеци благодарение на по-силното търсене за електромобили, както и заради притесненията, че Пекин може да ограничи продажбата. Самата позиция на Гренландия — в близост до източния фланг на САЩ — е чувствителна от военна гледна точка. Докато беше президент, Доналд Тръмп предложи да купи острова и не бе първият държавен глава на САЩ, който се опита да го направи. През 1946 г. Хари Труман предложи на Дания $100 млн. за него. Споразумение от 1951 г. дава на САЩ почти неограничени военни права там и в Гренландия се намира най-северната военна база на САЩ.

Европа, а не САЩ, трябва да купи Гренландия

Островът може да помогне в изграждането на така нужната автономност на Европейския съюз

Според Фридберт Пфлюгер, старши сътрудник в Атлантическия съвет, казва, че приходите, които една мина може да носи, ще даде на собственика ѝ възможност да влияе върху политиките на Гренландия. Силно китайско присъствие би представлявало стратегическа заплаха.

Дания, която отговоря за международните отношения и отбраната на Гренландия, в миналото е отклонявала китайски инвестиции в инфраструктурни проекти заради притеснения за националната сигурност. Копенхаген отказва коментар за настоящата ситуация, но посочва, че близките връзки на страната със САЩ "не трябва да бъдат пречки пред търговски инвестиции в Гренландия".

Намесата на Тръмп дойде след разговор между представители на Вашингтон и частната компания Tanbreez Mining Greenland A/S, която притежава правата върху първата мина — Кринглерне. Собственикът ѝ, геологът Грег Барнс, вече е вложил $38,6 млн. в проекта и търси подкрепа за следващите етапи. По думите му, Клинглерне съдържа толкова много редкоземни метали, че може да удовлетвори търсенето от САЩ в продължение на години. Той е убеден още, че те могат да бъдат обработени извън САЩ.

Според Барнс концесионните плащания от проекта са подобни на тези, които Гренландия ще получава от китайската компания.

Единственият голям завод извън Китай, който извършва сложния процес по отделяне на различните редкоземни елементи, е в Малайзия. Но и други планират да създадат такива съоръжения.

Нито един от двата проекта няма да дойде без допълнително замърсяване на природата на острова.

И двата проекта, макар и управлявани от Австралия, са част от инициатива на Европейския съюз, която цели да увеличи добива на критично важни минерали и да намали зависимостта от Китай. Инициатива започна през миналата година с $10 млрд. инвестиции.

Редкоземните метали и страната, която е световен хегемон в добива им

70% от износа на редкоземни елементи идва от тази държава, а такива внасят 5 основни пазара