Битката за арктическия остров Гренландия става все по-гореща. САЩ и Китай се борят за по-голямо влияние върху гигантското, но слабо населено парче земя, което се надява на пълна независимост от Дания, пише POLITICO.
Европейският съюз може да се намеси и да сложи край на борбата, ако увеличи помощта, помогне с изграждането на институции и промотира европейски инвестиции в богатата на минерали територия, която избра през 80-те да напусне Европейската икономическа общност заради спор за правилата при риболов.
С население от едва 56 000, много от които инуити, и стратегическа локация на "покрива" на северноамериканския континент, Гренландия е дом на жизненоважна американска военна техника, достатъчно дълго летище за бомбардировачи и притежава най-северното пристанище в света.
"САЩ мислят за Гренландия като за липсващото парче от Северна Америка", казва военен анализатор за скандинавско правителство. "Те не искат Китай да стъпят толкова близо до тях". Пекин пък смята Гренландия за най-евтиния начин да навлязат в Арктика - и то на прага на Америка.
В момента Дания покрива повече от половината бюджет на местното правителство, но политиците на острова търсят нови начини да пълнят хазназа, най-вече от минна дейност и туризъм. Надеждата е, че един ден Гренландия може да се издържа сама.
На местно ниво желанието американските, китайските и азиатски инвеститори да бъдат изправени едни срещу други е ясно. Недостигът на северноамерикански и европейски инвестиции правят задачата още по-спешна. Миналата година американският президент Доналд Тръмп разтърси международната общност, когато изневиделица предложи САЩ да купят острова. Автономното правителство на Гренландия отговори бързо и категорично, че островът не се продава, а датският премиер нарече идеята "абсурдна" - въпреки че през 1946 г. Хари Труман е направил същото предложение.
Зле подготвеният гамбит на Тръмп привлече подгиравки, но пък разкри колко големи са притесненията във Вашингтон относно мераците на Китай. Администрацията на Тръмп направи втори, по-дипломатичен подход тази година, като отвори консулство в столицата Нуук и предостави помощи в размер на $12,1 млн. Това е по-малко от една трета от годишната помощ, която ЕС предоставя, но пък бе анонсирана с фанфари.
"Основната промяна през последните две години е, че нашият съюзник САЩ идентифицира Китай като основен стратегически конкурент", казва старши датски политик. "Това се вижда в Арктика". Китайският интерес на острова "не е конкретно военен, но в дългосрочен план ще заплаши стратегическите интереси на един от нашите партньори", допълва той.
Вашингтон натисна Копенхаген миналата година да блокира опитите на китайски компании да модернизират единственото международно летище.
Китайски компании поискаха и лиценз да търсят редкоземни метали в Гренландия, където се смята, че са едни от най-големите залежи извън Китай, която произвежда 70% от тях.
В южната част на острова се изчислява, че има 1 млрд. тона минерализирана руда, която има значително съдържание на редкоземни минерали и уран. През 2016 г. китайски инвеститор се превърна в най-големият акционер на австралийската компания, която проучваше залежите и изчаква разрешение да започне минна дейност. В същото време Вашингтон оказва натиск върху Копенхаген и властите в Гренландия да парират опитите на китайските инвеститори.
Засега Пекин се отдръпна. Но ако помощта от САЩ и ЕС продължи да не достига, а туризмът не се възстанови скоро от пандемията, Китай ще получи нов шанс.
Европейският съюз може да помогне, ако инвестира частица от помощта, която дава на развиващите се страни в Африка и други континент, където има стратегически интереси.
Засега Брюксел дори няма представител в Гренландия, макар че грендландското правителство има малък офис в столицата на ЕС. Съюзът предоставя всяка година помощи в размер на около €32 млн., най-вече за образование.
От началото на кризата Комисията започна да се събужда за уязвимостта на ЕС от монопола при доставките на стратегически минерали. По-рано този месец Брюксел представи план за осигуряване, диверсифициране и рециклиране на ключови доставки от критично важни суровини, които ще бъдат нужни за трансформацията към въглеродно неутрална икономика.
Този доклад дори не споменава Гренландия, тъй като не е част от ЕС. Това подчертава и защо помощта за острова е трудна за постигане политическа цял в Брюксел. Гренландия бе първият "роднина в европейското семейство", който обърна гръб на Европейската икономическа общност през 1985 г.
Но ЕС трябва да мисли стратегически и да забрави лошите спомени. Ако Брюксел използва инструментите си, включително финансиране от Европейската инвестиционна банка и активира европейския индустриален алианс, Гренландия може да важна стъпка в изграждането на по-голяма стратегическа автономност на блока.
USD
CHF
EUR
GBP
