За корекции в Плана за устойчивост и развитие призова Иван Иванов

За корекции в Плана за устойчивост и развитие с цел по-справедливото разпределение на източниците за финансиране призова председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на проведената Кръгла маса на тема "Зеленият преход - инвестиции в технологии и мрежови услуги", организирана от Института за енергиен мениджмънт.

"Зеленият преход" изисква корекции в Плана за устойчивост и развитие с цел по-справедливо разпределение на финансирането в енергийния сектор. 

Прекалено много възобновяеми източници може да доведат до проблеми с електрозахранването

В момента има заявки за присъединяване на близо 28 хиляди мегавата мощности

В Плана се предвиждат над 1,5 млрд. лв. инвестиции за осигуряване на съхранение и управление на енергията от ВЕИ - трансформатори, устройства за съхранение, силова електроника, инвертори.

"В Механизма за възстановяване и устойчивост заложените средства за развитие на електроенергийната система са близо четири пъти по-малко", изтъкна доц. Иван Иванов.

Това налага необходимост от инвестиции не толкова за увеличаване на мощностите, а за управление на електроенергийната система чрез въвеждане на т.н. "умни мрежи" за управление на товарите, автоматизация на процесите и др., поясни той

Предвид трудностите, свързани с присъединяване на големия брой заявени ВЕИ мощности, Иванов подкрепи създаване на нормативна уредба, регламентираща въвеждането на групови, териториално близки мощности. Той определи като належащи и сериозните промени в процедурите за присъединяване, с цел ускоряване на процеса.

Природният газ ще поевтинее още през ноември, прогнозира шефът на КЕВР

Според него до началото на 2023 г. цената ще е под 250 лв./MWh и няма да има рязко поскъпване на парното

Иванов изтъкна като един от най-важните аспекти на "Зеления преход" инвестициите в новите технологии, свързани с мрежовите услуги. Те са необходими за управление на товарите и претоварването на мрежите.

Тази тема е особена важна, тъй като ако през 2008 г. енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България беше 10,3 % от брутното енергийно потребление, през 2019 г. този процент е удвоен и достига 21,6 %.".

Според Иванов, Планът "Климат, Енергетика" предвижда до 2030 г. потреблението на енергия от ВЕИ у нас да достигне 27 % от брутното енергийно потребление. Според него сегашните високи цени на електроенергията открояват две основни предизвикателства. Първото от тях е свързано с присъединяването на нови ВЕИ централи - до момента постъпилите заявки в ЕСО са за присъединяване на мощности от 28 000 МВТ.

Вторият проблем е развитието на електроенергийната система - мрежите, които трябва да бъдат обновени така, че към тях да се включва и енергията от ВЕИ. За това обаче се изискват съответните сериозни инвестиции, каза председателят на КЕВР.

В заключение председателят на КЕВР отново подчерта необходимостта от приемане на актуализирана Енергийна Стратегия на България.

Тя трябва да определи националната визия с дълбок хоризонт до 2050 г. - за бъдещето на въглищните централи у нас, развитието на ядрената енергетика, на електроенергийните мрежи и на ВЕИ сектора.

"Изработването на тази Стратегия трябва да стане в ускорен порядък, тъй като в световен мащаб промените в енергетиката са в ход и са твърде динамични. Ние трябва да се адаптираме към тези промени, да изработим национална визия и да вземем най-адекватните и полезни за страната решения", каза Иванов и поясни, че тя трябва да бъде приета на ниво държавни институции - Министерския съвет и Народното събрание.