Защо Европа е втора по военни разходи в света, но не и по военна сила?

Темата за европейската отбрана става все по-гореща. Тя започна да навлиза в дневния ред на Брюксел особено силно след анексирането на Крим от Русия.

Днес Европейската комисия представи в подробности новия мултимилиарден план. Но колко и как харчи Европа за отбрана сега?

Взети заедно, страните в Европейския съюз се нареждат втори по големина на разходите в света. На първата позиция са САЩ, които са изхарчили 546 млрд. евро през 2016 г. Бюджетът на ЕС за същата година е възлизал на 206 млрд. евро. Трети, но настигащи бързо, са Китай - със 131 млрд. евро, като Поднебесната империя е повишила разходите си за отбрана с 61% за четири години.

И въпреки че е ЕС е втори по бюджет, далеч не е втори и по военна мощ.

Затова макар въпросите на отбраната се решават от отделните държави-членки, Европейският парламент последователно настоява за увеличаване на бюджетите до 2% от БВП. Цифрата бе договорена през 2014 г. в Уелс, но и до днес остава мираж за немалка част от страните-членки.

Най-голям нетен принос към отбраната на Съюза има Великобритания, която се готви да напусне общността - 50.1 млрд. евро или почти четвърт от общите разходи, по данни на Евростат от 2015 г.

Следват Франция и Германия с 42 и 33 млрд. евро съответно, а Италия е четвърта с бюджет от 19.4 млрд. евро.

България през последните години дава около 1 млрд. лева за отбрана, като за 2017 г. бюджетът на ведомството е 1.080 млрд. лв., но без в него да са включени мегапроектите за инвестиции в нови мултифункционални изтребители за ВВС и кораби за ВМС. Те все още са под въпрос.

Така през 2016 г. ЕС е похарчил едва 1.34% от брутния си вътрешен продукт за отбраната, докато в САЩ тази цифра е 3.3%.

Увеличаването на инвестициите обаче не са единственото нещо, което европейските страни могат да направят. По експертни оценки ЕС разхищава между 26,4 млрд. евро и 100 млрд. евро всяка година, тъй като страните закупуват дублиращо се оборудване, натрупват свръхкапацитет и създават пречки пред участието на доставчици от други страни от ЕС в търговете за държавни поръчки. 

Сумата, която може да бъде спестена, според изчисленията, всъщност се равнява поне на бюджетите на 21 от държавите в ЕС, които имат най-малък нетен принос към общата сума.

80% от обществените поръчки и над 90% от научните изследвания и технологиите се управляват на национално равнище. До 30 % от годишните разходи за отбрана биха могли да бъдат спестени чрез обединяването на обществени поръчки, казват от ЕК. 

Разпокъсаният подход по отношение на отбраната води също така до ненужно дублиране и се отразява на способността за разгръщане на силите за отбрана. В ЕС съществуват 178 различни оръжейни системи, в сравнение с 30 в САЩ. В ЕС съществуват 17 различни модела основни бойни танкове, а в САЩ — само един. В Европа има повече производители на хеликоптери, отколкото правителства, които да могат да ги купуват.

Парламентът призовава държавите в ЕС да закупуват съвместно военна техника и по този начин да се възползват от икономии от мащаба. В резолюция от ноември 2016 г. депутатите посочват как държавите-членки могат да обединят усилия, да създадат мултинационални сили и европейско командване за кризисни ситуации. Това би позволило на ЕС да реагира по-бързо и енергично на заплахи за сигурността.

Именно заради това днес бе представен мултимилиардният Фонд за отбрана. Той ще бъде попълван от средства, които държавите вече са платили като вноска, а не отделно. И ще бъде първият път, в който с общи пари от ЕС се купува военно оборудване.

Новият фонд ще бъде разделен на две. Първата част ще се използва за финансиране на проучвания и разработка на прототипи на различни отбранителни технологии като криптиран софтуер, различни електронни устройства и дори роботизирани машини. За 2017 г. той ще е на стойност 25 милиона евро и ще расте до 90 милиона евро до 2020 г. А следва това Комисията планира да предложи отделна програма на стойност 500 милиона евро годишно.

Останалата част ще се ползва за закупуване на оборудване като дронове или хеликоптери. Целта тук е да се събират около 5 млрд. евро годишно.