Европейската комисия прие стратегия за надеждна перспектива за разширяването на ЕС в посока Западните Балкани. С декларацията си ЕК поема засилен ангажимент към държавите от Западните Балкани.
С декларацията ЕС потвърждава европейското бъдеще на региона като геостратегическа инвестиция в стабилна, силна и обединена Европа, основаваща се на общи ценности.
Стратегията за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани посочва приоритетите и областите на съвместно засилено сътрудничество между държавите и Общността. Като основен приоритет се посочва необходимостта от основни реформи и добри съседски отношения. Според ЕК напредъкът по пътя към ЕС е цел и процес, основан на заслуги, който зависи от конкретните резултати, постигнати от всяка отделна държава.
За да спазят критериите за членство в ЕС, Западните Балкани трябва да изпълнят всеобхватни реформи в ключови области като въвеждането на принципите на правовата държава - съдебна реформа, борба с корупцията и организираната престъпност, както и реформата на публичната администрация. В страните трябва да бъде засилено и функционирането на демократичните институции, както и да се предприемат икономически реформи за преодоляването на структурните слабости, ниската конкурентоспособност и високото равнище на безработица.
Ключово условие е всички държави да се ангажират да преодолеят наследството от миналото чрез постигане на помирение и разрешаване на набелязаните проблеми, най-вече граничните спорове, като това се отнася най-вече за Сърбия и Косово.
ЕК обяви шест водещи инициативи с конкретни действия, които ЕС ще предприеме през следващите години в подкрепа на усилията за трансформация на Западните Балкани. Тези водещи инициативи са насочени към конкретни области от общ интерес: принципи на правовата държава, сигурност и миграция, социално-икономическо развитие, транспорт и енергийни връзки, програма в областта на цифровите технологии, помирение и добри съседски отношения.
Конкретни действия в тези области са предвидени през периода 2018—2020 г.
За изпълнението на стратегията е необходимо и адекватно финансиране, поради което ЕК предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г. Само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1.07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007—2017 г.
Стратегията за Западните Балкани предвижда и следващи стъпки по пътя към членство на ЕС на държавите. Тези стъпки са в унисон с стратегия за укрепване на Съюза до 2025 г., очертана от председателя Юнкер в речта му за състоянието на Съюза от септември 2017 г. и в пътната карта за по-обединен, по-силен и по-демократичен Съюз.
Засега стъпките засягат само Черна гора и Сърбия, защото към момента само те водят преговори за присъединяване. Другите държави обаче могат да ги достигнат, обясняват от ЕК. Според стъпките двете страни могат да станат член на ЕС до 2025 година, в случай, че осъществят реални и трайни реформи и окончателното разрешаване на споровете със съседните държави.
Според ЕК Албания и Бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС. В този контекст ЕК е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените от Албания и Македония условия.
ЕК ще започне и изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина в Съюза. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване, посочват от ЕК.
Относно Косово ЕК смята, че държавата има възможност за постигането на траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, като по този начин страната ще ускори пътя си към ЕС.
За постигането на общо благоденствие ЕК изисква лидерите на региона да поемат политически ангажимент.
От своя страна ЕС също трябва да предприеме подготовка за приемането на нови членки. Съюзът може да има нужда от институционално и финансово преструктуриране. В този контекст се предвижда скоро ЕК да представи възможностите за допълнително засилване на гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС. ЕК констатира и че е необходима по-ефективна система за справяне със системните заплахи или нарушения на принципите на правовата държава, като инициатива на Комисията в тази посока се очаква през октомври 2018 г.
Във връзка със Стратегията за Западните Балкани председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер посочи, че инвестициите на ЕС в стабилността и просперитета на региона, са инвестиции за бъдещето на "нашия Съюз".
"Макар че няма да има други разширявания по време на настоящия мандат, днес Европейската комисия очерта европейското бъдеще за Западните Балкани. При силна политическа воля, реални и трайни реформи и окончателно решаване на споровете със съседни държави Западните Балкани могат да постигнат напредък по своя път към ЕС", заяви Юнкер. Той добави, че това зависи изцяло от държавите от Западните Балкани и постиганите резултати.
"Европейската комисия ще бъде строга, но и справедлива. Ще посетя всяка от страните в Западните Балкани в края на месеца, за да отправя ясно послание: продължавайте с реформите и ние ще продължим да подкрепяме европейското ви бъдеще", заключи Юнкер.
От своя страна еврокомисарят по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан посочи, че днес ЕС показва, че вратата на Съюза е отворена за Западните Балкани, които вече са анклав, заобиколен от ЕС.
"С новия подход, подплътен с конкретни мерки, укрепваме процеса на разширяване, за който са необходими надеждни усилия и реформи, по-специално за засилване на принципите на правовата държава. Трябва да продължим да работим за благото на гражданите", допълни Хан.
hefest-armagedon
на 07.02.2018 в 00:43:31 #11Затваряш прозорците,удряш една глътка уиски и си готов.
58eng
на 07.02.2018 в 00:39:59 #10А аз влизам в прашна буря в Аризона
hefest-armagedon
на 07.02.2018 в 00:39:01 #9Some--не съм специалист в тая област,но ти ЗА или ПРОТИВ си България да влезе в Шенген.
58eng
на 07.02.2018 в 00:38:42 #8За. Съжаление Сома е прав!
58eng
на 07.02.2018 в 00:37:39 #7Искаш да кажеш:"холандец мангал приема ли?"
hefest-armagedon
на 07.02.2018 в 00:25:30 #658eng--не се сърди,но много му насъбрах на тоя холандец Ако съм на мястото на премиера--товаря три влака джагали сирийци и право пред холандския парламент в Хага.Да видим тогава--"Кон боб яде ли ?"
hefest-armagedon
на 07.02.2018 в 00:10:19 #558eng-- и кой е преценил,че е така--не сме ли многопартийна система,не сме ли пазарна икономика--ние българите имаме много недостатъци,но кой ги няма--сексскандали в парламента в Англия,прецениха,че съдебната система на Полша е неправилна--ами къде им бяха очите,като ги приемаха и т.н.Българите остават с впечатлението,че може и тако и вако.Ние нямаме претенции да сме наравно с най-развитите от ЕС--само малко уважение.Като приемаха Полша,Латвия и Естония--там нямаше ли комунисти или това е удобно оправдание за отказа им към нас.
58eng
на 06.02.2018 в 23:34:56 #4Емигрантската полигика на Германия няма общо с миналото,а с икономиката. Съгласен съм,че не трябваше така да бъде провеждана,понеже породи нежелани проблеми за останалите страни. Мотането/за Шенген/ е обидно,на фона на " външната граница", но се съгласи,че си оставаме в ролята на троянски кон с голямата зависимост от Русияя,в лицето на комутягите
hefest-armagedon
на 06.02.2018 в 22:58:47 #358eng--Германия отдавна е загърбила миналото си и дори в стремежи си да докаже,че е така--сгреши в емигрантската политика.Колкото до Сърбия не ме интересува, след като ЕС все още не е осъзнал ,че България е външна граница и ни мотаят.А Сърбия и Черна гора--след като виждат какво става с нас и Румъния--не си правят илюзии за ЕС.Приеха Литва,Естония и не зная какви джуджета,а нас ни бавят.Ето това огорчава българите и сърбите го виждат.
58eng
на 06.02.2018 в 22:11:05 #2Как Сърбия ще бъде в ЕС с Германия,нали и от тях имаше бомби?
mclaranist
на 06.02.2018 в 19:43:49 #1Всъщност Сърбия никога не отричала, че иска в ЕС, но НЕ ИСКА и НЯМА да влезе в НАТО. И това е тънкият момент- НИКЪДЕ не е записано, че за да си в ЕС, трябва да си и в НАТО. И ако Сърбия го направи, отново ще ни покажат че са ДЪРЖАВА, а не безгръбначна територия. И така хем ще са с европейското сем., но няма да са ,,под пагона на САЩ", тези които им сринаха държавата и избиваха децата.