През последните години Федералният резерв разду значително баланса си. През 2020 г. общите му активи нараснаха от 4,2 трлн. долара до 7,4 трлн. долара заради свързаните с пандемията "стимули". Това беше приблизително три пъти по-голямо покачване от извънредния ръст в консолидирания баланс през финансовата криза от 2008-2009 г. В последния бюлетин на Фед общите активи достигнаха до 7,8 трлн. долара - нараствайки с около сто милиарда долара на месец досега тази година.

В банковото дело не е трудно да се постигне бърз растеж, ако сте готови да поемете риск. Всъщност бързият растеж винаги трябва да се разглежда като признак за евентуално неправомерно поемане на риск. Какво ще кажете за банките на Федералния резерв? Колко риск поемат и кой плаща за него?

За да отговорим на тези въпроси, първо трябва да идентифицираме счетоводните принципи, на които се основава балансът на Фед.

В Съединените щати съществуват "Общоприети счетоводни принципи" (GAAP) - но има различни системи за различните институции. Компаниите от частния сектор следват счетоводни стандарти, определени от Съвета за финансови счетоводни стандарти (FASB). Държавните и местните власти следват различен набор от "общоприети" правила, които са определени от Правителственият съвет за счетоводни стандарти (GASB). Федералното правителство на Съединените щати следва още един набор от "общоприети" принципи, определени от Федералният консултативен съвет за счетоводни стандарти (FASAB).

Засега оставете настрана въпроса дали "общоприети счетоводни принципи" изобщо могат да съществуват в свят, в който има повече от три групи от тях, включително международните счетоводни стандарти. Кой определя счетоводните стандарти за Федералния резерв?

Има две основни части на "Федералния резерв". Управителният съвет на Федералния резерв е независима регулаторна комисия, правителствена агенция, и следва стандартите за федералното правителство, определени от FASAB. Но банките на Федералния резерв са друга история: те следват счетоводните стандарти, определени от Управителния съвет на Федералния резерв! Тези стандарти не са GAAP.

Един от начините, по които принципите на Фед за резервните банки се различават от GAAP е разбирането на съществените рискове, пред които са изправени резервните банки и от своя страна американското министерство на финансите.

Активите на резервните банки включват трилиони долари облигации, повечето от които държавни или обезпечени с държавни ценни книжа. Както всеки портфейл от облигации, тези инвестиции са обект на лихвен риск. Когато лихвените проценти се повишат, цените на облигациите спадат (и обратно).

Съгласно счетоводните стандарти на Съвета на гуверньорите за резервните банки, "нереализираните" загуби в стойността на инвестициите в облигации не попадат веднага във финансовите отчети. Само когато загубите са "реализирани" (например, когато облигациите се продават), загубите влизат във финансовите отчети.

Днес краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти по държавните облигации остават близо до исторически минимуми. Това е важно, защото Федералният резерв разширява значително своите покупки на държавни облигации. Но ниските лихвени проценти не могат да се приемат за даденост, особено ако имаме завишени инфлационни очаквания, каквито започнаха да се наблюдават през последните седмици.

Ако това доведе до увеличаване на лихвите, въздействието върху баланса на Федералния резерв под формата на загуби от активите ще дойде, ако загубите станат "реализирани" - реалистична перспектива, ако Федералният резерв обърне курса и започне да продава ценни книжа като средство провеждане на парична политика сред по-високи инфлационни очаквания.

Рискът и ефектите от това са по-високи за субектите със значителен финансов ливъридж. А банките от системата на Федералния резерв са едни от институциите с най-висок ливъридж на планетата. В баланса за 2020 г., който отчита активи в размер на 7,4 трилиона долара, резервните банки отчитат "само" 40 млрд. долара общ капитал - съотношение капитал/актив от половината от един процент.

За дадена процентна промяна в стойността на активите, субектите с висок ливъридж ще видят по-голям процент спад в стойността на капитала. В този случай резервните банки биха започнали да отчитат отрицателен капитал след загуби в размер само на половината от един процент от общите си активи.

Тоест, ако от тях се изискваше да осчетоводяват загубите, съгласно настоящите стандарти, определени от Съвета на гуверньорите, те няма да започнат да правят това, докато загубите не бъдат реализирани при продажбите на свободния пазар. И дори тогава Резервните банки няма да показват отрицателна капиталова сума, защото Федералният резерв определя свои собствени счетоводни стандарти и ги променя както сметне за добре.

Още през 2011 г., след първия скок в баланса на резервните банки заради финансовата криза, Съветът на гуверньорите на Федералния резерв промени счетоводните стандарти за банките на Федералния резерв. Тези промени ограничиха възможността капиталовата сметка на резервните банки някога да стане отрицателна. И наскоро някои твърдят, че контролът на Фед върху собствените счетоводни принципи може да позволи за още по-креативни начини за смекчаване на удара от всякакви инвестиционни загуби.

Но безплатният обяд за Фед не е непременно безплатен обяд за останалите от нас.

Проблемът (и рискът) пред Министерството на финансите (и останалите от нас) се влошава от новата правна съмнителна практика на Федералния резерв за изплащане на лихви върху резерви, които търговските банки поддържат в централната банка. Ако краткосрочните лихвени проценти се повишат заради страховете от инфлацията, при настоящата политика Федералният резерв ще плати по-високи лихви върху огромните резерви на стойност много трилиони долари, съхранявани в банките от резерва.

Представяйки собствения си счетоводен баланс, баланс с около 6 трлн. долара активи срещу близо 33 трлн. долара (занижени) пасиви, федералното правителство ни утешава по следния начин:

"Налице са обаче други важни ресурси на разположение на правителството, които надхвърлят активите, представени в тези баланси. Тези ресурси включват управление на PP&E в допълнение към суверенните правомощия на правителството да облага и определя парична политика."

С други думи, трябва да се утешаваме, че нашето правителство ще може да ни отнеме парите или да надуе стойността на долара, за да изплати дълговете си.

Може би не бива да се утешаваме от тези твърдения, особено защото те са изложени в документ, теоретично осигуряващ отчетност на правителството пред истинския суверен в Съединените щати - хората.

Федералният резерв редовно връща приходите си в Министерството на финансите в продължение на десетилетия. И изглежда, че правителството разглежда Федералния резерв и паричната политика като своето асо в ръкава. Но това не е непременно асо за хората.

Ръководителите на Федералния резерв оправдават факта, че той сам определя счетоводните си стандарти с твърдението, че това е необходимо заради независимостта на централната банка. Но колко независим е Фед, в действителност, съгласно действащите закони и политика?

Още през 2010 г. становището на Правителствената служба за отчетност (GAO) относно финансовите отчети на правителството на САЩ започна с предупредителна бележка за рисковете от небалансирания баланс на Федералния резерв. Писмата на GAO спряха да включват тези бележки през 2015 г. Сега, когато балансът на Фед отново се разширява, тези въпроси заслужават по-голям контрол.