Финансовото положение на БДЖ е изключително тежко. Задълженията на дружеството са 565 млн. лв., като само за последната година БДЖ „Товарни превози" е натрупало загуба от 12 милиона, а „Пътнически превози" 15 млн. лева.

Това заяви пред парламентарната комисия по транспорт ресорният министър Ивайло Московски.

В момента БДЖ разполага реално с 140 млн. лв. и субсидията е намалена спрямо миналата година с 40 млн. лв. Въпросните 40 млн. лв не са взето от железниците, но те ще отидат за погасяване на задълженията на държавния железопътен превозвач. Миналата година дружеството реално пак е разполагало със 140 млн. лв., но заради не извършени ремонти на стойност 25 млн. лв и натрупаната загуба от 15 млн., лв. е позволило оставането на работа на хора, които днес ние трябва да съкратим наред с някои влакове, заяви Московски.

Тази година капиталовият трансфер ще е около 30 млн. лв., като и той ще отиде за погасяване на задълженията на БДЖ. В тази връзка заради спрените ремонти на локомотивите и вагоните, някои от тях ще бъдат извадени от експлоатация, обясни министърът.

На заседанието, освен министърът на транспорта присъстват, зам.-министър Антон Гинев, изпълнителният директор на БДЖ Владимир Владимир. Тук са още и областните управители Габрово и Велико Търново, съответно Николай Сираков и Пенчо Тенев. Синдикатите са представени от президента на КНСБ - Пламен Димитров, Петър Бунев от Съюза на българските железничари, Розен Зарков от КТ „Подкрепа", Кирил Желязков от БСК и др.

Московски заяви, че за да може да се увеличи държавното финансиране на железниците трябва да се поиска разрешението от Брюксел. Той обаче посочи, че Брюксел има много сериозни изисквания, като най-важното от тях е приемането на план за финансово оздравяване на дружеството. Такъв план също така трябва да бъде одобрен от Народното събрание, за да има той тежест пред Европейската комисия, така че той да се изпълнява, независимо от това кой е на власт, допълни Московски

Изпълнителният директор на БДЖ заяви, че ако субсидията на БДЖ реално остане 140 млн. лв. то загубата на БДЖ ще бъде 45 млн. лв., като тя ще е такава и през 2016 година.

Пред комисията Пламен Димитров заяви, че за да подкрепи реформите в БДЖ, КНСБ изисква един сериозен план за тяхното развитие в хоризонт от 6-7 години, който да е подкрепен с инвестиционен заем. Той направи ретроспекция, че от началото на промените работещите в БДЖ са намалели от над 80 хил. до 22 хиляди души в двете компании - БДЖ и НКЖИ. Товарите са спаднали от 50 млн. т, до 8 млн. тона, а пътниците са намалели от 100 млн. лв. годишно до 22 млн. лева.

Синдикалният лидер каза още, че трябва да се действа бързо, защото в редица български градове се готвят протести а нашите синдикални членове още не са си казали думата за евентуална стачка.

Кирил Желязков от Българската стопанска камара отбеляза, че организацията не е завършила експертизата по проблема, който ще доведе до спирането на над 128 влака и освобождаването на повече от 1000 служители на БДЖ. Бихме искали наистина да погледнем няколко години напред и тогава да търсим някои неизбежни решения, допълни той.

Областният управител на Габрово заяви, че железопътният транспорт е единствената връзка за някои от населените места в региона и в тази връзка искаме да се върнат 4 пътнически влака, а на един да бъде променено разписанието.

Това което министерството на транспорта може да предложи, е до средата на февруари е ръководството на БДЖ да изготви план с хоризонт от 6-7 години за финансово оздравяване на железниците. Друга мярка е да се разговаря с финансовото министерство да преструктурира бюджетите на някои общини, така че те да могат да подпомогнат БДЖ, което да осигури влакове в тези райони, обясни Московски пред парламентарната комисия.