Години наред руският президент Владимир Путин разчиташе на  държавната банка за развитие Внешекономбанк (VEB) за финансирането на най-различни проекти – от Олимпийските игри в Сочи през придобивания в Украйна до заеми за закъсали олигарси.

Според публикация на Bloomberg основната задача на VEB е била една – да се ползва с протекции от властта, за да печели от ниски лихви на западните пазари, а след това да инвестира парите в начинания, посочени от Кремъл.

През миналата година обаче западните санкции притиснаха финансовата институция и тя спря да отпуска заеми, твърдят от изданието. Позицията на Москва също е свързана с това, че за състоянието на трезора са виновни икономическите ограничения. 

“Правителството не може да остави банката сама да се справя с проблемите си причинени от финансовата и икономическата ситуация в държавата или казано директно - от различни видове наложени санкции”, коментира премиерът Дмитрий Медведев по време на среща, на която бяха обсъдени възможните начини за спасяване на VEB.

През последните осем години финансовата институция е финансирала мащабни индустриални и инфраструктурни проекти във времето, когато цените на петрола бяха високи.

През 2014 г. обаче САЩ и Европейският съюз (ЕС) „затвориха вратата” на международните финансови пазари за VEB. Така банката остана без източник на евтино финансиране, като в същото време дълговете й в чуждестранна валута скочиха до 16 милиарда долара след срива на рублата.

Заедно с това финансовата институция беше ударена и от ниските цени на черното злато, които изпратиха руската икономика в рецесия и блокираха голяма част от големите проекти на VEB.

От руското финансово министерство изчисляват, че задълженията на банката могат да скочат до 1,2 трилиона рубли, което е близо половината от очаквания дефицит за следващата година. VEB е изправена пред задължението си да изплати огромни суми в следващите години, като единственият източник на средства за нея остава държавата.