Възможността за по-дълбока интеграция със системата на европейския валутен съюз ще бъде забавено. "Не са реалистични вече сроковете за реализиране на първата стъпка, а тя е присъединяване към банковия съюз и участие във валутния механизъм", каза управителят на Българската народна банка Димитър Радев интервю за "Нова".
По думите му обаче, ако политиците продължат да преследват тази цел, а институциите - да си сътрудничат, "отлагане за 2021 г. няма да бъде фатално". Но ако се изчаква настоящия бизнес цикъл, който според Радев ще е над десет години, съществува заплаха за страната. "Още един такъв цикъл ще има висока цена, защото той ще означава продължаване на формулата: икономическо възстановяване, стабилизация, ниски доходи", каза гуверньорът на банката. "Аз не мисля, че това е цена, която ще можем да платим политически, икономически и финансово."
Вероятно обаче очакванията на Радев за това "отлагане до 2021 г." може да се случи в сценарий, при който икономиките преминат през относително по-лека криза и през второто тримесечие се върнат към растеж. Едва ли ако рецесията, която тепърва започва, се окаже по-дълбока от тази през 2008 г., ще можем да говорим за приемане на България в еврозоната, дори и само затова, че така може да се създаде необходимостта да спасяват и нас.
Всъщност вече министър-председателят Борисов посочи, че бюджетът тази година ще е на дефицит от 3,5 млрд. лв., а финансовото министерство обяви вътрешна емисия държавни облигации на стойност 200 млн. лв. Това е четвъртата такава емисия от началото на годината, като според законовата рамка властите могат да изтеглят ресурс на обща стойност 2,2 млрд. лв. за 2020 г.
За това, че кризата може да бъде още по-дълбока от последната, загатна и самият Радев. "Направихме грешка при последната глобална финансова криза. Тогава приехме позиция да изчакваме по тази тема. Не трябва да повтаряме тази грешка още един път, защото цената - както за хората, така и за бизнеса, - ще бъде значително по-висока."
Ръководената от него институция вече предприе пакет от мерки за увеличаване на капитала на търговските банки на стойност 9,3 млрд. лв., 7 млрд. лв. от който включва намаляване на експозициите на финансовите институции в чужбина. Трябва да се припомни, че две от местните търговски банки не покриваха изискванията на Европейската централна банка през миналата година.