Едва ли някой се е съмнявал в достоверността на думите на служебният финансов министър Росица Велкова, че отчетеният в края на лятото на 2022-а година значителен бюджетен излишък, е временно явление. Друго си е обаче да видим с очите си как той се "изпарява" с плашеща скорост. Ще напомним, че през юни Консолидираната фискална програма отчете превишение на приходите над разходите в размер на близо 1,72 млрд. лева, който излишък се оказва, че за два месеца е "изяден" от стремително нарастващите разходи на хазната, за да стигне почти до нулата - само 20 млн. лева за октомври.
Ако се вярва на министър Велкова, през последните месеци на годината скоростта, с която ще се разраства дефицита, ще се увеличава и нищо чудно в края на годината той де около 5 млрд. лева. Причините за това ще са бързия ръст на разходите, подклаждан от по-големите плащания за социални ангажименти, за възстановяване на ДДС и за изпълнителите на инвестиционни проекти.
Точният текст на Министерството на финансите по този повод е следният: "На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към октомври 2022 г. да бъде дефицит в размер на 20 млн. лева. На месечна база за октомври се очаква дефицит в размер на 1 млрд. лв., като причините за прогнозираното превишение на разходите над приходите на месечна база, са по-високите разходи в съответствие с годишните разчети, както и по-големия размер на възстановения данъчен кредит към бизнеса по ЗДДС. През октомври се наблюдава нарастване на социалните разходи (вкл. и поради втората стъпка от одобреното през лятото преизчисляване на пенсиите), капиталовите разходи, разходите за издръжка и други".
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2022 г. се очаква да бъдат в размер на 50,232 млрд. лв. (84,2 % от годишния разчет) и нарастват с почти 8,1 млрд. лв. (19,2 %) спрямо отчетените за същия период на 2021 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо октомври 2021 г. с 4,616 млрд. лв., неданъчните - с 3,45 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), са близки до отчетените за същия период на предходната година.
Добре е да се знае, че за същия период, изпълнението на приходите спрямо заложените в бюджета е било по-ниско - 83,3%, което показва, че резерви за повече приходи от заложените за 2022-а почти не съществуват.
Инфлационният фактор като че ли е достигнал върха на своя потенциал за увеличаване на данъчните приходи и вече не само че не помага, но и изглежда започва да пречи на бюджета. И това се вижда от данните за изпълнението на държавния бюджет за деветте месеца на годината. Благодарение на бързото повишаване на цените на стоките и услугите в Европа и по света, постъпленията от ДДС от внос - 5,33 млрд. лева, са нараснали чувствително - с 61,6% в сравнение с 2021-а. Това че този значителен ръст се дължи по-скоро на покачването най-вече на цените, а не толкова на обемите стоки, се доказва от слабият ръст - от 1,1%, на приходите от акцизи, с които се облагат количеството внесени/продадени стоки, без да има влияние на движението в цените им.
Значителен ръст - 62%, има и при корпоративния данък, който се дължи предимно на експортно ориентираните предприятия, които са се възползвали от инфлацията.
При данъците от доходи на физическите лица ръста - 8,2% на приходите, или 3,87 млрд. лева, не е толкова голям.
Най-интересна е ситуацията при приходите от ДДС от сделки в страната. По правило тези постъпления са най-големите в държавния бюджет и могат да се разглеждат като негов фундамент. В края на септември 2022-а, те са около 6,43 млрд. лева, но независимо то високата инфлация ръстът на този приход (който за разлика от акциза се влияе от движението на цените), е едва 1,9%. Тези минимални растежи могат да се обяснят с намаляване на оборотите на вътрешния пазар, заради свитата, поради високата инфлация, покупателна способност на населението.
Така представената ситуация при бюджета за деветте месеца на годината навежда на някои размисли. Какво би се случило с приходната част, ако през следващата година инфлацията намалее чувствително, но икономиката ни изпадне в рецесия? А в тази ситуация е повече от вероятно да изпаднем. Ръста на приходите - най-вече от корпоративен данък и от ДДС от внос, може буквално да се срине. И покупателната способност на населението едва ли ще нарасне заради рецесията. А това означава, че не можем да очакваме ръст на приходите от данъци върху доходите на физическите лица и от ДДС от сделки в страната.
В същото време, ако се запазят сегашните политики, въведени от последното управляващо мнозинство, бюджетните разходи ще продължат да растат. А те и без това вече са прекалено големи и като абсолютна стойност, и като процент на увеличение. Според данните на Министерството на финансите, разходите по Консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2022 г. са в размер на 50,252 млрд. лв. (76,3 % от годишния разчет). За сравнение, разходите по КФП към октомври 2021 г. бяха в размер на 41,406 млрд. лева. Близо 9 млрд. лева повече разходи (19% ръст) наистина е огромна разлика, особено ако не са подкрепени с адекватен ръст на приходите.
При такава ситуация въвеждането на каквито и да е допълнителни социални мерки, наистина изглежда много рисково. Особено ако говорим за допълнително увеличение на пенсиите. Все пак ръста на заплатите директно предполага увеличение на приходите от данъци и осигурителни вноски, докато пенсионерите не плащат данъци и осигурителни вноски освен ДДС за стоките които купуват - но както се видя дори и при настоящия период на висока инфлация точно този данък като че ли е "замръзнал". Така че и при него евентуалният ръст на пенсиите едва ли ще доведе до нарастване на приходите.
USD
CHF
EUR
GBP
