С разрешената от Брюксел в края на юни държавна помощ за банките в България за 3.3 млрд. лв. страната е поела ангажимент да подкрепя само платежоспособни институции, които имат недостиг на ликвидност, но не и недостиг на капитал. Това се разбира от писмото на Европейската комисия до България, за което първо в. „Капитал" съобщи.

След като Корпоративна търговска банка (КТБ) бе сложена под специален надзор от БНБ на 20 юни последва разтърсване и на третата по големина банка - Първа инвестиционна (ПИБ), от която само за един ден бяха изтеглени над 800 млн. лв.

Това накара държавата да се намеси спешно и в банката бяха налети пари след разрешение от Европейската комисия. Парите - 1.2 млрд. лв., бяха събрани от аукцион на извънредна емисия ДЦК с шестмесечен падеж, изкупени от кредитни институции. Въпреки че досега никой не потвърди официално, предполага се, че парите от изтегления заем са били вложени именно в ПИБ, за да й осигурят нужната ликвидност.

От писмото става ясно, че в двумесечен срок от получаването на помощта, българската държава е длъжна да предостави на ЕК план за ликвидация или преструктурирането на съответната кредитна институция. В случая с ПИБ този срок изтича на 29 август.

Планът трябва да се изготви по европейските правила за връщане към жизнеспособност.
От писмото става ясно още, че българската страна е поела ангажимент да осигурява подкрепа само на платежоспособни институции, които нямат капиталов недостиг, а само нужда от ликвидност.

В документа се посочва, че не съответства на правилата на ЕС да се внасят депозити на държавата в избрани банки, но в случая това е допустимо като "адекватна мярка за поправяне на сериозен дисбаланс в българската икономика".

От писмото става ясно, че помощта ще е за срок от 5 месеца. Ако обаче до тази дата банката не е способна да възстанови ползваната помощ, България ще трябва да иска ново разрешение от Брюксел.