Ниският икономически растеж и несигурната бизнес среда бяха само част от темите, които дискутирахме със заместник-главния изпълнителен директор на Банка Пиреос България  Емил Ангелов. Той е категоричен, че пътят пред Европа е да върви към създаването на общо финансово министерство, а мерките за бюджетни ограничения трябва да вървят ръка за ръка с такива, които да стимулират икономическия растеж.

Ангелов призна още, че банкерите вече гледат с не толкова „оптимистично" око на плановете на много от българските предприемачи да инвестират във възобновяеми енергийни източници.

Емил Ангелов е заместник-главен изпълнителен директор, член на Борда на Директорите на Банка Пиреос България и Банка Пиреос Украйна и Управител на Пиреос Лизинг България, Пиреос Авто Лизинг и Пиреос Бест Лизинг.

Професионалният му път преминава през позициите: Счетоводител, Експерт, Директор на дирекция "Анализи и прогнози", Началник на Отдел „Ликвидност и Капиталови пазари" и Началник на управление "Ликвидност" в Търговска Банка "Биохим", Изпълнителен директор и член на Борда на Директорите на Инвестбанк, а по-късно и Председател на Управителния съвет и Главен изпълнителен директор на Евробанк.

След покупката на Евробанк от Банка Пиреос, той поема поста Заместник Главен изпълнителен директор на Банка Пиреос България.

Г-н Ангелов завършва Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София с магистърска степен по Финанси. Участвал е в множество семинари и обучения в областта на международното финансово управление, банковата и пазарна икономика. Едно от последните му сериозни предизвикателства е успешното завършване на тригодишна уникална по рода си академия за Лидери на Банка Пиреос. Владее английски, испански и руски език.

Като един от ръководителите на български клон на гръцка банка попитахме г-н Ангелов кой не си плаща кредитите и къде гърците влагат изтеглените от тях депозити.

Банкерът призна, че се забелязва  теглене на депозити от страна на гръцки граждани в банките, намиращи се в южната ни съседка. „Важно да се отбележи обаче е, че не трябва да се гледа на този процес едностранно и само в негативна светлина. Това, което ние от Банка Пиреос забелязваме, е че голяма част от средствата, който гърците изтеглят от банките се пренасочват към други страни, основно в  региона България и Кипър", подчерта заместник главния изпълнителен директор на Банка Пиреос България.

Той уточни, че в клоновете на банката, които се намират най-вече в южните ни градове  отчитат повишена активност от страна на гърци, които предпочитат да държат спестяванията си у нас. Те най-често избират клон на банка, на която те са били клиенти в Гърция.

„Средствата от тези влогове обаче е почти невъзможно да окажат единично влияние върху лихвите по депозитите у нас, такава прогноза би била наистина смела", обясни г-н Ангелов.

За връзката между икономическия растеж и образователната система

Данните от статистиката, които видяхме и в България, и в Европа за първото тримесечие на годината показаха, че замръзването на икономиката е продължило. Положително е, че не се сбъднаха по-негативните очаквания. Според Емил Ангелов по-слабата икономическа активност е и заради нежеланието на бизнеса да инвестира. Ситуацията е такава, че в голямата си част предприемачите през последните години предпочитат да заделят средства за по-добри времена, като ги оставят на депозит.

Зам. главният изпълнителен директор на Банка Пиреос посочи още, че в дългосрочен план бъдещето на българската икономика ще зависи от това какви кадри „произвежда" образователната ни система. Като цяло проблемите с новите попълнения, които бизнесът наема е, че голямата част от тях идват по-слабо подготвени от очакванията на бизнеса и това налага допълнително обучение, което е и допълнителен разход за бизнеса.

„Моето мнение е , че преподавателите в общи линии не ги боли за това какви икономисти, финансисти и счетоводители ще обучат. Спомням си, когато аз бях студент, преди повече от 20 години,  професора ни по счетоводство, който преподаваше и  по съдебно-счетоводни експертизи /беше бивш ревизор/,  излизаше от кожата си, ако видеше някой, който да е написал след сумата в цифри, текста в скобите да започва  с малка буква. Той се гневеше заради това, че по този начин на изписване може лесно 100 лв. да се превърнат в 100000 лв., като се добавят три нули след цифрите и хиляда в словом-а в скобите. Затова винаги словом-а в скобите трябва да започва в главни букви. Питайте ме колко от новоназначените ми служители, спазват това правило. Спокойно мога да кажа, че сега това вече го няма", конкретизира примера си Емил Ангелов.

Бюджетни ограничения срещу растеж

Заместник главния изпълнителен директор на Банка Пиреос вижда два процеса като човек силно свързан с парите. Едното течение наложи идеята, че сериозните бюджетни ограничения ще доведат до стабилизиране на националните икономики. Сега тази теория, особено след изборите във Франция, започна да намира и политически опоненти. „Очаквам бавно и постепенно тези мерки за бюджетни съкращения да не излязат от дневния ред, но все по-често ще чуваме за стимулиращи механизми и всякакви способи, които ще предизвикат икономическо оживление", прогнозира г-н Ангелов.

Това обаче според банкера е отражение на друг, втори процес, който не се вижда толкова ясно на повърхността. Става въпрос за узряването на политическата класа, че избирателят наказва политическата безотговорност много по-осъзнато. „Ние ще сме свидетели на една много сериозна промяна в отношението между политик и избирател", направи втората си прогноза Емил Ангелов.

„Когато говорим за Гърция ние се фокусираме върху всякакви кошмарни хипотези, без да се заговори каква е политическата отговорност на елита на тази страна, който в продължение на 15 години управлява страна с идеята, че може да се харчи безконтролно. Това създаде едно чувства у гръцкия народ, че подобна политика е нормална, но всички виждаме последствията сега", каза зам. главният изпълнителен директор на Банка Пиреос и подчерта: „Затова сега гръцкият избирател наказва традиционните партии, в които вижда вина за настоящата ситуация."

„Съединени европейски щати"

Емил Ангелов очаква да се създаде система за по-стриктно и централизирано управление и да бъде продължено желанието за по-голям контрол върху фискалната позиция на отделните страни в еврозоната. „Става въпрос за създаването на орган като „единно финансово министерство", което би трябвало да бъде естествено продължение на единната валута и наличието на Европейска централна банка", обясни Емил Ангелов.

Според него новата фискална наднационална структура трябва да контролира както харченето /дефицитите/ така и излишъците, защото ако това не се случи отново ще се стигне до дисбаланси и отново някой ще плаща за недисциплинираността на другия.

Последва и въпрос на репортера на Money.bg, който все по-често се появява на дневен ред: Дали ЕС не върви към прерастването си в „Съединение европейски щати"?

Ето и отговорът: „Пътят е към все по-голямо интегриране вътре в ЕС, защото в противен случай има опасност да се случи точно обратното - дезинтегриране и отслабване на общността и създаване на т. нар Европа на две скорости. Виждаме, че подобна система /разбира се с много условности/ наистина действа в САЩ, където има силно федерално правителство, но и отделните щати имат голяма независимост по отношение на данъци и прилагането на отделни закони  Всеки един има определена самостоятелност,  в зависимост от конюнктурата на неговата територия. Не споделям притеснението, че отделните страни по този начин ще загубят независимостта си."

Растат кредитите в енергетиката

„Бизнесът продължава да търси кредити, макар това да не става с темповете отпреди кризата. В зависимост от цикъла и етапа на производства към нас се обръщат както за инвестиционни така и за оборотни кредити, което е съвсем естествено", посочи Ангелов.

„Ако говорим за това какво е актуалното, можем да кажем, че всяко едно производство и всяко едно начинание е актуално. Това, което се вижда и от статистиките е, че ръст бележи кредитирането в сектори насочени към износ или в енергетиката. Концентрацията на ресурс в този сектор се забелязва в последните 2 години, макар в последните месеци да отслабва".

Зелен балон?

Поради  насърчаване на зелените инвестиции и по-специално задължителните договори за изкупуване на произведената от възобновяеми енергийни източници енергия в последните години започна динамично  изграждане на най-различен тип електроцентрали произвеждащи електричество от слънце, вятър, вода и др.

По този повод Емил Ангелов каза, че голяма част от предприемачите са решили да инвестират в производството на ВЕИ. Справка на Money.bg относно изкупните цени на мегаватчас произведена електроенергия от „слънчеви" електроцентрали, определени от ДКЕВР, показва защо това се случва. Тези цени варират от 485 до 760 лв. в зависимост от типа и мощността на соларната електроцентрала, и драстично контрастират с цената на произведената електроенергия от АЕЦ „Козлодуй, която е 15.30 лв. без ДДС.

Според банкера най-често предприемачите използват кредит с продължителност до 6-7 години, когато инвестират в соларни мощности или други ВЕИ източници. Вероятно около 50% от портфолиото на банковата система във ВЕИ в момента е съставено от соларни централи, уточни г-н Ангелов.

Според него обаче кривата на кредитирането на подобни проекти вече става по-полегата, което се вижда от началото на годината. „Това се доказва от разговорите ми с колегите, когато виждам, че всичките са дисциплинирани и по-предпазливи по отношение на този сектор, подчерта банкерът.

Кой не си плаща кредита

В началото на месеца БНБ обяви, че т.нар лоши кредити или заеми, по които е нямало обслужване в последните 90 дни са нараснали с около 1 процентен пункт до 16% от всички кредити. За същия период Банка Пиреос е отделила средства за обезценка в размер на 18 млн. лв. или с близо 11 млн. лв. над тези, с които е спаднал кредитният портфейл на банката за първите три месеца на 2011 г.

По думите на Емил Ангелов има  ръст в необслужването на  кредитите, но той се генерира по различен начин от първите месеци на кризата.  Големият ръст на лошите заеми на жилищния пазар вероятно вече е отминал, след като е достигнал пика си през 2009 г. и първата половина на 2010 година.

„Сега най-често не успяват да обслужват кредита си компаниите, които през 2010 и 2011 г. са успявали по някакъв начин, къде със закъснение - къде не, да покриват задълженията си, но действителността през 2012 г. показва, че те не са в състояние да адаптират бизнеса си към новата реалност", призна със съжаление заместник главният изпълнителен директор на Банка Пиреос България, Емил Ангелов.