По-високите цени на енергията разпалват инфлацията при няколко развиващи се пазари и изпитват решителността на техните централни банки, пише Yahoo Finance. Енергийната криза рискува да забави растежа в Унгария, Полша и Чехия, както и да доведе до още по-голяма валутна слабост в Турция, твърдят анализатори.
В смел отговор на ценовия натиск, миналата седмица Чешката национална банка (ЧНБ) повиши основния си лихвен процент със 75 базисни пункта, което е най-голямото му покачване от 1997-а година насам. От банката посочиха повишаването на цените на енергията, както и прекъсванията във веригата на доставки и фактори като по-високи разходи за жилища и услуги. Премиерът на страната заяви, че "повишаването ще навреди на икономиката". По този начин той потвърди дилемата, пред която са изправени централните банки, докато се опитват да предотвратят инфлацията, която вече надхвърля целевите нива.
Европейските цени на газа са се повишили с повече от 300% тази година поради различни фактори като ниски нива на съхранение, прекъсвания и високо търсене. Икономиките започват да се възстановяват от ударите на панпдемията, което обаче води до увеличаване на разходите за електроенергия на едро.
Чехия, Полша, Унгария и Румъния са изложени на по-голям ръст от останалата част на Европейския съюз, тъй като енергията и комуналните услуги представляват относително голям дял от техните потребителски кошници. Това заявиха анализатори на Goldman Sachs. Турция също се намира в сериозна криза, след като цените на природния газ за промишлена употреба и производството на електроенергия се повишиха с 15% само през септември.
Всъщност, потребителските цени са нараснали повече в държавите, в които икономическият възстановяване е било по-бързо между третото тримесечие на 2020-а и второто тримесечие на 2021-ва година, съобщи водещият икономист на S&P Global Ratings - Татяна Лисенко. Според нея типични примери за това са Полша, Унгария, Русия и Бразилия.
"Инфлационният натиск в развиващите се европейски икономики се оказва по-голям, отколкото очаквахме", заяви Лисенко.
Централните банки нямат друг избор освен да продължат да търсят сложния баланс между финасовата подкрепа за възстановяването на икономиките и потушаването на драстичната инфлация. В една среда, в която натискът от страна на предлагането може да продължи доста по-дълго от очакваното. Въпросът е до колко ще успеят.
Goldman Sachs прогнозира годишна инфлация в размер на на 4,5% в Румъния, на 3,9% в Чехия и на 3,7% в Полша. От Чешката централна банка вече заявиха, че затягат политиката и че целта е да се попречи на хората и фирмите да свикнат с инфлацията, която надвишава целта от 2%.
През следващите месеци Унгария планира повишаване на базовата лихва с 15 базисни пункта. Полша също може да се изкуши да направи същото, казват анализатори.
Полша вероятно ще постигне първото повишаване на лихвите през март или април 2022-ра година, но това ще е възможно само ако централната банка на страната стане по-уверена относно икономическия растеж.
Турция вероятно ще се окаже изключение. Желанието на президента Ердоган за различни финансови стимули често надвишава класическия подход към паричната политика. Въпреки че инфлацията надхвърля целевата си стойност от 19.25%, миналият месец турската централна банка намали лихвения процент със 100 базисни пункта до 18%.
Турция е най-уязвима откъм по-високите разходи за енергия, тъй като в исторически план това е причинявало влошаване на платежния баланс на страната. Турската лира е подложена на сериозен натиск и това може да се засили, ако цените на енергията продължат да се покачват.
USD
CHF
EUR
GBP
