На заседанието си днес Европейската централна банка, както и се очакваше, запази основните лихвени ставки на рекордно ниските им нива. Продължава монетарната си политика, насочена към стимулиране на икономиката в еврозоната и инфлацията с помощта на евтини кредити.
Ключовата лихва, определяща цената на кредитирането, остава 0,00 процента, а ставката при спешно кредитиране на банките - 0,25 процента. ЕЦБ запази отрицателната депозитна лихва на ниво 0,40 процента.
Централните банкери на еврозоната също така потвърдиха, че програмата за покупки на активи за 80 млрд. евро месечно ще продължи поне до края на март 2017 г., или след този срок, ако това е необходимо и във всеки случай, докато банката не види устойчив възходящ тренд на инфлацията, отговарящ на нейните цели.
След края на днешното си заседание ЕЦБ отново заяви, че продължава да очаква, че нейната ключова репо лихва ще остане на сегашното или даже по-ниско ниво за продължителен период и далеч след края на нейната програма за покупки на активи.
На очакваната по традиция с интерес пресконференция, след края на днешното заседание, шефът на ЕЦБ Марио Драги отбеляза, че гласуването на британците за напускане на ЕС ще усили "насрещните ветрове" за икономиката на еврозоната. Същото се отнася и до геополитическата несигурност в по-глобален план.
Драги не се ангажира с обещанието, че ЕЦБ може да обмисли допълнителни стимулиращи мерки на следващото заседание през септември, изтъквайки необходимостта от повече време за оценка на влиянието на Brexit върху икономиката на еврозоната.
На следващото заседание през септември икономистите на ЕЦБ трябва да представят новите си средносрочни прогнози за икономическия растеж и инфлацията в еврозоната, давайки по този начин на централните банкери по-ясни знаци, дали и в каква степен несигурността след вота във Великобритания може да навреди на и без това мудното икономическо възстановяване на региона.
Коментирайки предварителните оценки на ЕК, според които Brexit може да отнеме между 0,25% и 0,5% от растежа на БВП на еврозоната през следващите три години, Драги отбеляза, че е трябва да погледнем на тези оценки с известна доза предпазливост.
Шефът на ЕЦБ също така подчерта за необходимостта от справяне с високите нива на "лошите дългове" в банковата система на еврозоната, посочвайки, че те представляват проблем за рентабилността и банковото кредитиране в бъдеще.
Неговите коментари идват след нарасналите през последните седмици опасения, че нивото на лошите кредити на банките на Италия може да взриви финансовата система на страната и дори да застраши нейното членство в еврозоната. Според последните официални данни не обслужваните кредити в италианската банкова система са за около 200 млрд. евро, или около 8% от общия размер на банковите кредити.