Европа развърза кесията, за да излезе от настоящата икономика криза. Но именно с това може би ще попадне в капана на следващата, пише европейското бюро на POLITICO.

Брюксел се готви да каже на правителствата да продължават да харчат щедро. Проблемът, предупреждават някои икономисти, е, че правителствата с най-широки пръсти може да не успеят да намерят кой да ги финансира, когато Европейската централна банка най-сетне сложи край на огромната си програма за изкупуване на облигации. И най-задлъжнелите държави в блока, като Италия, ще пострадат най-тежко.

Европейският съюз временно спря действието на фискалните си правила, за да позволи стимули, които да подкрепят икономиката. Но икономическата активност се завръща и е възможно да достигне предпандемични нива до края на годината. Фискалните правила обаче ще влязат в сила отново чак през 2023 г. — и въпреки това няма очаквания, че Брюксел ще подходи сериозно към растящите нива на дълг.

Както стана известно миналата седмица, Европейската комисия се подготвя да каже на правителствата, че е готова да си затвори очите дори след 2023 г. — и дори през 2024 г., ако сметне за необходимо.

В момента най-задлъжнелите държави, като Гърция и Италия, плащат по-малко върху дълга си отколкото САЩ. Доходността е на историческо дъно, въпреки че дългът на Италия е над 150 процента от икономиката ѝ. А този на Гърция е над 200 процента.

Но някои икономисти предупреждават, че ниските лихви по държавния дълг са подвеждащи и прикриват риск разходите за заеми да тръгнат рязко нагоре, когато ЕЦБ спре да купува. Сред тях са анализаторите на Института за международни финанси, които изиграха ключова роля в преструктурирането на гръцкия дълг през 2012 г.

Институтът смята, че ниските лихви са функция на покупките на централната банка, а не индикатор за фискално пространство за маневри — особено в периферията на еврозоната, където ЕЦБ изкупи почти целия новоемитиран дълг през 2020 г. Възприятието, че ниските лихви подсказват, че правителствата могат да харчат повече, е една "голяма фискална илюзия", казва главният икономист Робин Брукс. "Нямаше интерес в частния сектор към италианския дълг по време на COVID-19. Целият дълг бе изкупен от ЕЦБ".

В другия лагер икономисти, като Ерик Нийлсен от UniCredit, казват, че не бива да се изключват външните условия: т.е. не трябва да забравяме, че ЕЦБ не се е затичала да затяга паричната си политика.

Италианският въпрос

След години на остеритет европейските лидери дава знак, че не искат да подкопаят възстановяването чрез твърде ранно отдръпване на фискалната подкрепа. Дори и дългът на еврозоната — който вероятно ще надхвърли 100 процента от БВП тази година — да е далеч по-висок отколкото бе през 2010 г., то това не е повод за притеснение заради ниските разходи по обслужването му, смятат Европейската комисия и редица правителства.

Повечето икономисти, включително Брукс, смятат, че все още има нужда от помощ. Краят на стимулите ще унищожи растежа, предупреждава той.

Но това означава, че съдбата на Европа е в ръцете на Европейската централна банка.

Колко уязвима е Италия се видя преди предходната среща на ЕЦБ, когато имаше притеснения, че централната банка може да затегне паричната си политика заради растящите потребителски цени. Тогава инвеститорите разпродадоха италианския дълг и повишиха доходността по десетгодишните облигации до най-високото им ниво от 15 месеца. Спредът с германския дълг се качи до едногодишен връх.

"ЕЦБ обаче може да действа само докато инфлацията е под контрол", предупреждава икономистът от Societe Generale Анатоли Аненков. А цените в еврозоната вече растат с 4,1 процента — далеч над целта на банката от 2 процента.

Какви ще са следващите стъпки на ЕЦБ, ще разберем през декември на поредната среща. Има сигнали от президента Кристин Лагард, че ЕЦБ ще спре част от покупките през март. Втората програма обаче ще остане в сила.