Банките в Европа отдавна знаят, че трябва да пораснат или рискуват да умрат. Пандемията обаче ги накара да се разбързат с плановете си, пише The Wall Street Journal.
Из столиците в региона банките обмислят сливания след десетилетие на ниска възвръщаемост. Те чертаят планове как да оцелеят продължителен период при ниски лихви, мрачни икономически прогнози и очаквания за все по-лоши кредити. Сливанията са начин за комбиниране на активите при намаление на разходите, включително чрез затваряне на дублиращите се клонове и съкращение на служители.
В Швейцария UBS Group изучава как може да придобие по-малката Credit Suisse. В Испания, която тежко пострада от пандемията, CaixaBank придобива Bankia, за да създаде най-голямата банка в страната. Друга институция, Banco de Sabadell, също обмисля подобна възможност, казва източник на вестника.
Кристиян Севинг, главен изпълнителен директор на Deutsche Bank, която миналата година се опита да се слее с Commerzbank, наскоро заяви, че банката има желание да стане част от консолидационен процес, когато подобри печалбата си. Самата Commerzbank, която също не е в цветущо състояние, също може да се нуждае от обединение на силите с друга банка.
Голяма част от разговорите все още се случват вътрешно и не са се превърнали в преговори или предложения за придобиване. Повечето от дискусиите на този етап се концентрират върху местни придобивания, а не трасгранични сделки.
На Стария континент се говори от десетилетие за нужната вълна от консолидации, тъй като редица държави имат твърде фрагментирана банкова система с твърде много банки, а възвръщаемостта на капитала е твърде ниска. Сделки няма, тъй като пречките са много: от регулаторни през спорове кой екип мениджъри ще управлява обединената компания. Сега обаче има усещане, че нещо трябва да бъде направено - и то скоро, казват мениджъри и външни съветници през изданието.
Възвръщаемостта на собствения капитал на европейските банки потъва до 1,3% в началото на първото тримесечие от 5,7% в края на 2019 г. Някои банки дори едва успяват да покрият разходите си.
Така в Испания Bankia и CaixaBank обявиха сливане само две седмици след началото на разговорите. Те обясниха, че причината се крие в пандемията и ниската печалба заради ниските лихви.
Bankia почти се срина и трябваше да бъде преструктурирана през 2012 г. от испанското правителство, което задържа мажоритарен дял. Новата банка ще притежава 25% от заемите и депозитите в страната и ще намали годишните разходи с около $900 млн. В Испания има повече банкови клонове отколкото в която и да е друга голяма икономика - около 55 на 100 000 души по данни на Световната банка.
Други банки също започват да водят по-активни вътрешни разговори, концентрирани около това дали трябва да търсят комбинация с други банки, казват мениджъри и съветници. Дори и по-силните банки, които към момента нямат апетит към сделки, се очаква да бъдат въвлечени в придобивания от правителствата, които искат да намерят спасител на по-слабите банки. Други обмислят как да се позиционират, когато големите трансгранични сделки най-накрая станат факт.
Двете доминиращи банки в Швейцария, UBS и Credit Suisse, успяха да се справят с кризата по-добре от европейските, тъй като се концентрират върху управление на богатство и сравнително по-силната местна икономика. Но възможността двете да се слеят бе разгледана отново наскоро от UBS като начин за намаляване на разходите и запазване на конкурентоспособността срещу американските и европейски конкуренти.
Засега европейските банки отчитат сравнително стабилни резултати. Но причината се крие, че помощта, която европейските правителства оказаха на компаниите и гражданите. Когато тези програми спрат да работят, анализатори очакват вълна от фалити, което може да приближи по-слабите банки до колапса.
Това е особено вярно за държавите, които бяха ударени най-тежко от пандемията, включително Испания и Италия, или тези, които нямаха средствата да подкрепят икономиката - като Гърция. В същото време ниските цени на акциите на банките правят трудно набирането на свеж капитал от инвеститорите. Индексът Stoxx Europe 600 Banks падна с 40% от началото на годината.
Европейската централна банка, която надзирава най-големите банки в еврозоната, наскоро публикува чернова на правила относно това как ще третира често срещани проблеми при сливанията в опит да повиши апетита на банките за сделки.