Трудно е да си представим по-малко обичан сектор от енергетиката. Енергийните членове на S&P 500 са спаднали с 42% тази година, в сравнение с 37% аванс за компонентите на информационните технологии SP500.

Това е дори по-лошо от 30-процентния спад на фючърсите на американския лек суров петрол през тази година, като по-добре са се представили и облигациите на енергийните компании. Това би следвало да подсказва, че инвеститорите мислят, че компаниите от сектора ще бъдат по-малко печеливши, дори и за тези, които не изглежда, че ще фалират, според Оливър Алън, пазарен икономист в Capital Economics.

Има цял куп притеснения. В краткосрочен план има по-малка нужда от енергия от какъвто и да е вид, тъй като икономиките все още работят доста под капацитета поради пандемията на коронавируса. Съществува и потенциалът за по-високи данъци при администрацията на Джо Байдън и, по-общата картина, изменението на климата, което не само прави сектора непопулярен за инвеститорите, фокусирани върху околната среда, но също така вероятно ще предизвика по-строго регулиране.

Това е мястото, където се появява интересно изследване на Goldman Sachs. То е озаглавено "Преосмисляне на големия петрол: Ерата на трансформацията". Банката казва, че ново правило на Европейската комисия, което започва в края на следващата година, всъщност може да стимулира тази промяна. Това ще изисква от компаниите да класифицират своите дейности по отношение на устойчивостта.

"Големите петролни компании винаги са били вертикално интегрирани в сектора, от производството до преработката, търговия на дребно и през последните години са били в състояние да разработват и управляват сложни вериги за доставка на енергия и природния газ. Ние вярваме, че те имат способността да преминат от международни петролни компании към интегрирани енергийни компании и да се интегрират вертикално в нисковъглеродна енергия, използвайки тяхната марка и търговски възможности, за да привлекат енергийни клиенти", казват анализаторите, водени от Микеле Дела Виня.

Под така наречената таксономия на ЕС анализаторите на Goldman виждат пет категории, които могат да бъдат етикетирани като устойчиви, в които големите петролни компании имат съществено или нарастващо присъствие: нисковъглеродна електроенергия; производство на нефтохимикали; производство на биогорива; чиста хидроизолация на въглерода.

Те изчисляват, че големите европейски петролни компании биха могли да увеличат дела си от допустимите за таксономия приходи до 25% до 2030 г. от 7% сега и 50% от капиталовите разходи от 10% днес.

Repsol и BP и двете са с амбициозни цели за разширяване на бизнеса си с ниски въглеродни емисии, биха могли да имат 20% от стойността на приходите си от тези дейности до 2030 г., казват анализаторите на Goldman. Докладът също така анализира Exxon Mobil, Chevron и Saudi Aramco.

Какво означават новините за вашите пари

Повечето от тези нисковъглеродни предприятия не са консолидирани и остават извън баланса в момента, казват анализаторите. "Следователно считаме, че с разширяването на бизнеса с нисковъглеродна електроенергия ще стане по-важно тези предприятия да бъдат консолидирани и да бъде осигурена достатъчна видимост върху тези бизнеси от компаниите", казват от екипа на Goldman.

Сривът на петрола е едно от най-хубавите неща случвали се на петролния сектор?!

През 2014 г., когато цената на петрола за последно се срина, световните правителства нямаха споразумение за борба с изменението на климата. На следващата година лидерите подписаха споразумението в Париж.

Оттогава зелените инвестиции се покачиха. Около 1-2 трилиона долара са били изсипани във възобновяема енергия, а глобалните продажби на електрически превозни средства достигнаха 2 милиона миналата година.

Споразумението беляза и културна промяна, като целите на емисиите сега се контролират от разрастващо се движение за защита на околната среда, което формира политиката от Германия до Индия. Като емблематични фигури на "зелената енергия", активистът Грета Тунберг и основателят на Tesla Inc. Илон Мъск вече са двама от най-известните хора в света.

Цената на барел петрол остава важен икономически показател. Но безмилостният тласък за отдалечаване на зависимостта на световната икономика от изкопаемите горива предполага, че геополитическото му въздействие вероятно ще бъде по-слабо, отколкото в миналото, като наложителното място за борба с глобалното затопляне.

"Влиянието на цената на петрола върху по-широкия икономически растеж намалява от 80-те години на миналия век", казва Шейн Томлинсън, заместник главен изпълнителен директор на екологичния център E3G. "Можехме да видим изключителни движения в цената на петрола през следващите няколко месеца, но не мисля, че това променя основната необходимост за справяне с климатичните промени."

По принцип ниските цени на петрола стимулират повече използване на суровината; тя свива бюджетите на петролните компании, поставяйки под въпрос проекти за чиста енергия; а някои правителства се чувстват под натиск да подкрепят борбата с петролните компании. Всичко това увеличава емисиите, което е лоша новина за глобалното затопляне.

Ако обаче този път се поддържат ниски цени, може да има големи позитиви за борба с изменението на климата. Възобновяемата енергия е по-зряла индустрия отпреди пет години. Тъй като се превръща в по-малко рискова инвестиция, тя привлече големи инвеститори, които взимат много пари и изграждат някои проекти, съперничещи на капацитета на конвенционалните централи.

В същото време, проучването на нефт става все по-малко жизнеспособно, с повишен риск дори и тези проекти, които продължават напред, вече да не дават добра възвращаемост.

"Сега няма смисъл да намалявате инвестициите си във възобновяеми енергийни източници, ако цената на петрола се срине", заяви Марк Люис, ръководител на устойчивостта в BNP Paribas Asset Management. "По-логично е да намалите инвестициите си в петрол."

За правителствата в световен мащаб натискът за политическите мерки нараства, тъй като проблемът все повече се огласява, отчасти поради вида на прякото действие и медийните кампании, подкрепяни от активисти.

Ниските цени на петрола предлагат една причина да се обърне внимание на този призив, тъй като е подходящ момент да се прекратят субсидиите за изкопаеми горива или да се повишат данъците върху потреблението на изкопаеми горива. Подобен ход може също да помогне да се избегнат видове дестабилизиращи антиправителствени протести, наблюдавани във Франция, Иран и Еквадор, когато бяха предложени увеличения на цените на енергията.

По време на последния цикъл на спад, между 2014 и 2016 г., когато петролът за кратко време потъна под 30 долара за барел, Индия намали годишните субсидии за изкопаеми горива от 29 милиарда до 8 милиарда долара и дори повиши данъците върху потреблението. Част от набраните пари бяха пренасочени към субсидии за възобновяеми енергийни източници, след като си поставиха амбициозна цел до 2022 г. да внедрят до 175 GW главно слънчева и вятърна енергия - около два пъти по-голям капацитет за производство на енергия на Великобритания.

"Много страни се стремят към електрификация и декарбонизация, за да ги направят по-малко зависими от нестабилността на петролните пазари", казва Аднан Амин, бивш генерален директор на Международната агенция за възобновяема енергия. "Този вид събития само ще засилят тази инерция."

Междувременно в Брюксел председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен удвои плановете на Европейския съюз за постигане на неутралитет на климата до 2050 г., въпреки появата на т.нар. "Непредвидени предизвикателства".

Тази позиция е разбираема, като се има предвид, че гражданите на ЕС казват, че искат блокът да се съсредоточи върху борбата с изменението на климата и опазването на околната среда като свой приоритет №1, показва скорошно проучване на Евробарометър за Европейския парламент.

"Ясно е, че не можем да пренебрегнем какво се случва в световен мащаб", заяви еврокомисарят по околната среда Вирджинюс Синкевичус по телевизия Bloomberg.