Изследователите Нийл Гандал, Джей Ти Хамрик, Тайлър Муур и Тали Обърман са подготвили впечатляващ доклад, разкриващ манипулация на цената на криптовалутата bitcoin. Озаглавен "Price Manipulation in the Bitcoin Ecosystem", той е публикуван и в последния брой на "Journal of Monetary Economics" (може да бъде достъпен свободно ТУК). Изследването показва как цената на криптовалутата може да бъде манипулирана от злонамерени лица.
Конкретният разгледан случай е за съмнителни търговски практики на затворената вече криптоборса Mt. Gox, станала популярна с това, че приблизително 650 000 bitcoin на стойност 188 милиона долара бяха откраднати. В рамките на разглеждания период цената на криптовалутата тръгна рязко нагоре и от 150 долара вече се търгуваше за по 1 000 долара само след два месеца.
Изследователите казват, че в дните, в които се е забелязвала подозрителната активност, цената на криптовалутата се е покачвала. В дните, в които такава не е имало, bitcoin е поевтинявал леко. А шансът това да е случайно, е 0,05%.
Въз основа на анализа и множество проверки, докладът демонстрира, че подозрителната активност е предизвикала безпрецедентния скок на цената на bitcoin в края на 2013 г., когато тя достигна 1 000 долара.
Разкритието: Как е ставала манипулацията?
Екипът е използвал вътрешни данни за транзакциите на криптоборсата, направени публични в началото на 2014 г. ("data dump"). Те включват история от април 2011 до ноември 2013 г. И са доста по-подробни от публично достъпните, по принцип. Данните са сравнени внимателно с публично достъпните и са достовени, казват изследователите.
Подозрителната търговия е ставала компютърни програми, т.нар. "ботове". Екипът ги разделя условно на две групи, според типа задача, който са изпълнявали. Те са направили впечатление, тъй като срещу имената и транзакциите им не е записана страна на произход, а "??". Всички останали акаунти са имали или код, или нулева стойност, или "!!".
В първата група има само един бот - "Маркъс". За разлика от останалите, които само са купували bitcoin, той е и купувал, и продавал криптовалута. От направените публични данни става ясно, че той никога не е плащал такса за транзакциите и е плащал абсолютно произволни цени в долари за bitcoin. В последствие данните за неговите транзакции са променяни, чрез дубликатни транзакции, и са вписвани осреднени за деня цени.
В крайна сметка, екипът достига до извода, че "Маркъс" не е плащал и за bitcoin, които е купувал. Още нещо: заради дубликатните транзакции нито един клиент на Mt. Gox всъщност не е получавал еквивалента във фиатна валута (долари в случая), които "Маркъс" уж е плащал.
Ботът е започнал да купува криптовалута на 14 февруари 2013 и е бил активен до 27 септември 2013 г. През 225-те дни, в които е бил активен, той е придобил 335 898 bitcoin (около 76 милиона долара) за едва 33 дни.
"Уили"
Останалите акаунти, които съдържат "??" в полето, където трябва да е записана държавата на произход, са отделени в друга група под общо наименование "Уили". За разлика от "Маркъс", "Уили" са ползвали различни идентификационни номера - общо 49.
Всеки един от тях бързо е купувал bitcoin за точно 2,5 милиона долара, никога не е продавал купената криптовалута и след това е "изчезвал". След това активен става следващия акаунт и процедурата се повтаря.
"Уили" е бил активен за първи път на 27 септември 2013 г., 7 часа и 25 минути след като "Маркъс" спира "търговия". Любопитен детайл е, че потребителите на Mt. Gox са имали поредни номера на акаунтите до 650 000. А "Уили" е ползвал ID между 658152 и 832432.
Друга, още по-любопитна, подробност е, че "Уили" е търгувал и в минутите и часовете, в които борсата е била абсолютно недостъпна за реалните потребители поради технически причини. На 7 януари 2014 г. Mt. Gox е била неактивна за 90 минути, но "Уили" е купувал - по между 10 и 19 bitcoin на всеки между 6 и 20 минути.
В 65-те дни, в които "Уили" е бил активен (а може би и по-късно, но тогава свършват данните), той е закупил 268 132 bitcoin за малко под 112 милиона долара. В този случай става въпрос за реална търговия, при която той е взаимодействал с реални акаунти. Те обаче са получавали своите долари само номинално, а "Уили" реално не е плащал за тях.
Двата бота - "Маркъс" и "Уили", общо са придобили около 600 000 bitcoin - близо до броя bitcoin (650 000), за които Mt. Gox твърди, че са изчезнали, когато затвори врати в началото на 2014 г.
Теориите
Една от теориите, описана в доклада, е, че Mt. Gox е опитвала да покрие загубата при откраднати при хакерска атака през юни 2011 г. bitcoin. Изследователите припомнят, че борсите работят по същия начин, по който и банките: потребителите продават и купуват bitcoin, но обикновено поддържат баланс от крипто и фиатна валута - без директен достъп до криптовалутата. За да получи разрешение до, да кажем своите 100 BTC, той трябва да изиска достъп до ключовете - което е аналогично с банков клиент, който тегли пари на банкомат.
И точно както банка поддържа резерви, които представляват част от общите депозити, така и криптоборсите имат по-малко bitcoin от общото количество в портфейлите на потребителите.
Ако Mt. Gox се е опитвала да скрие липсата на огромно количество BTC, е можела да го постигне, докато потребители ѝ са имали доверие в борсата.
Като предлага да купи огромни количества bitcoin, "Уили" повишава обема на търговията и "конвертира" потребителския "bitcoin" във фиатни пари. Схемата може да продължи толкова дълго, колкото потебителите имат достатъчно доверие на борсата и оставят фиатните си пари там.
Теорията твърди, че "Уили" не се е опитвал да печели директно от покупките, а по-скоро да забави фалита на борсата.
Влияние върху цената
През периода, в който "Уили" е бил активен, цената на bitcoin се е увеличила драматично. В дните, в които и двата бота са работели, те са били почти винаги купувачи. "Маркъс" е купувал активно 33 дни, а "Уили" - 50 дни. "Маркъс" е купувал средно по 9 302 BTC, което е било равно на 21 процента от дневните обороти на борсата. "Уили" е купувал средно 4 962 BTC - 18 процента от дневния оборот. Двата бота са отговаряли и средно за 12 и 6 процента съответно от оборотите на четирите най-големи борси, работели по онова време (вкл. Bitstamp, Bitfinex и BTC-е).
Доказана е и корелация между цената на борсата Mt. Gox и останалите. По време на работата на ботовете цената на bitcoin се повиши от 150 до 1 000 долара в края на 2013 г. Последва срив, а криптовалутата възстанови стойността си чак през 2017 г.
Повишението на търсенето (генерирано от ботовете) движи и цената нагоре. Изследователите ясно показват, че в 55% от дните, в които ботовете не са били активни, цената на bitcoin се е повишавала. Но в 82 дни, в които е имало активност, цената се е покачвала в 79% от случаите. Шансът това да е случайно, казват след изчисления изследователите, е 0,05%.
Заключението е ясно: ако bitcoin иска да бъде взет насериозно, трябва да бъдат взети мерки, които да направят подобни манипулации невъзможни. "В момент, в който институционалните инвеститори гледат към възможна покупка на bitcoin, а държавите предприемат стъпки за легализирането на криптовалутата като платежна система, е важно да разберем колко податливи на манипулация са криптопазарите", пишат изследователите.
USD
CHF
EUR
GBP
