Световната икономика е циклична. В историята липсва голям период от 20 или повече години без поне една сериозна финансова криза. И не се надявайте на изключения!

А лошата новина за инвеститорите е, че последната криза от 2008-а година, която бе внушителна по своите размери, вече се отдалечава сериозно (преди цели 10 години).

Според теорията и историята, кризи са идвали и са си отивали. Колко дълбоки и продължителни са били те зависи от най-различни фактори.

И докато на икономистите по света им бе изключително трудно да видят голямата вълна, която ги приближаваше, през 2008-а година, то някои живели доста отдавна, са успели да създадат теория, която още тогава ги е предсказвала.

Става въпрос за Николай Кондратиев - руски икономист роден през далечната вече 1882 г. Кондратиев създава теорията на т. нар. дългосрочни икономически цикли.

Руският гений в икономиката, намира зависимост и подобно циклично поведение на икономиката на всеки 50-60 години. А тези цикли се предопределят от големи технологични промени, катаклизми, или обновяване на основните капиталови стоки.

Кондратиев публикува своята теория през 1925 г. в популярната книга "Главните икономически цикли". За съжаление на всички икономисти, Кондратиев е обвинен за членство в нелегална работническа партия и след дълъг престой в съветските затвори е разстрелян през 1938 г.

Вглеждайки се в историята, теорията на Кондратиев показва доста сериозна точност. От последната връхна точка на цикъла от 50-те години на миналия век, до "пукането на технологичния балон" през 2000-а година, минават точно 50 години.

Предвид на последната икономическа криза от 2008-ма година и циклите на Кондратиев, то може да се очакват десетилетия на просперитет, за да достигнем нов пик през 2040-та година.

Трябва да се има предвид обаче, че все повече икономисти предупреждават за ускоряване на дългосрочните икономически цикли, заради развитието на технологиите. И ако в миналото са били необходими 50 години за сериозни икономически и технологични промени, то сега такива промени могат да се случват и с няколко десетилетия по-бързо.

Като пример тези икономисти дават малкото разстояние между технологичния балон и финансовата криза от 2008 г.

Но да се върнем на темата... Как би могла да се формира следващата световна икономическа криза и какви са признаците, за които трябва да следим за появата й?

Има много и различни хипотези, но сега ще Ви представя най-разпространените:

Политиката на централните банки

Иронично, следващата финансова криза, може да се получи до голяма степен, заради политиката на тези, които би следвало да пазят икономиките от кризи - централните банки. Ускорено повишение на лихвите, в борбата срещу потенциално повишение на инфлацията, може сериозно да забави ръста на печалбите и световната икономика и да "посее семената" на следващата дългова криза, в среда на рекордна задлъжнялост на почти всички правителства по света.

Всъщност, централните банки може би няма да имат много избор, по отношение на лихвената си политика, защото в противен случай, може да е налице опасност от "прегряване" на световната икономика и инфлация, която да заличи всичките им усилия.

От друга страна, ако централните банки се забавят с повишението на лихвите, те ще се лишат от основното си оръжие, да се борят със следващата финансова криза - лихвената си политика. Защото няма да има как да намаляват нулевите си лихви. 

Рекордната задлъжнялост

В усилията си да спасят икономиките си, правителствата по света, прибягнаха към спасяване на финансовите си сектори, както и частния сектор. Тези спасителни програми обаче, като че ли поставиха "фитила" на следващата финансова криза. В момента, световната икономика плува в дълг.

По-точно, дългът нарасна със 75% до 58 трилиона долара през 2014-та година, спрямо 33 трилиона долара през 2007-ма година, според данни на консултантската компания McKinsey & Co.

Много неща, не се вместват в класическите икономически теории обаче, освен дълга. А последния, би трябвало да доведе след себе си по-висока инфлация, по-точно - много по-висока от настоящите нива.

В допълнение, отрицателните лихви, в много части от света, са друг грандиозен експеримент, който освен, че не води до желаните ефекти - ускоряване на ръста и инфлация, тормози сериозно финансовите компании по целия свят и също крие сериозни рискове.

Всъщност, отрицателните лихви направиха едно нещо със сигурност - доведоха до раздуване на цените на финансовите активи, до нива, които карат все повече инвеститори да определят пазара като "скъп". А това е една друга перспектива за "запалване на финансова криза".

Какво може да спаси света от следващата дългова криза? Отговорът може и да прозвучи малко изненадващо - и той определено няма да се хареса на държателите на облигации и на спестяващите в банкови депозити. А именно - става въпрос за инфлация.

На този етап, инфлацията изглежда единственото спасение за справяне с проблема на рекордната задлъжнялост...

Тоест обезценка на дълга. И то сериозна обезценка, за да може да има резерв за трупането на нов дълг - при евентуална нова криза, или рецесия. Как ще спасяват икономиките централните банки на света, които се отличават с рекордни баланси и задължения?

Това, което инвеститорите трябва да осъзнаят е следното - ако световната икономика бе в добра форма, то определено нямаше да са нужни подобни ниски лихви.

Търговска война между САЩ и Китай и последвала криза в Китай

Темата за търговска война между САЩ и Китай е изключително актуална. Тя е реална и може да инициира след себе си сериозни последствия, особено за китайската икономика. Освен всичко, последната се отличава с изключителна задлъжнялост и държавна регулация, които я правят силно зависима и податлива на външни фактори.

Ръстът на китайската икономика, бе дълго време двигателя на световния ръст. Дали обаче, потенциално забавяне на китайската икономика, няма да се окаже и искрата, която да запали следващата финансова криза?