Платежните системи на БНБ обслужват преводи, чийто общ размер в пъти надхвърля годишния Брутен вътрешен продукт на България. Това стана ясно то изявлението на подуправителя на БНБ Нина Стоянова, при откриването на организираната от "Банкеръ" конференция "Четвъртата революция в банкирането".
"През първото шестмесечие на 2019 г. през RINGS са извършени 535 447 плащания на обща стойност 516 054 млн. лв., което представлява увеличение с 12% на стойността и със 7.2% в броя на обработените плащания в сравнение с първото шестмесечие на 2018 г. Среднодневната стойност на плащанията през системата през отчетния период е 4230 млн. лв.
През същия период през TARGET2-BNB са извършени 139 130 плащания на обща стойност 232 238 млн. евро. Данните показват увеличение с 8.2% при общата стойност и с 5.5% при общия брой на обработените плащания спрямо първото полугодие на 2018 г. Среднодневната стойност на обработените от TARGET2-BNB плащания е 1858 млн. Евро", съобщи подуправителя на БНБ.
Нина Стоянова заяви, че навлизането и използването на дигиталните технологии в банковия сектор представлява предпоставка за развитие на услугите и повишаване на конкурентоспособността. Катализатор на процесите в тази сфера, според нея, са и новите европейски регулации, а именно Втората директива за платежните услуги и съпътстващото я обширно вторично законодателство с технически характер. Като основни нововъведения в директивата Стоянова открои два аспекта - отваряне на достъпа до платежните сметки и завишаване изискванията към сигурността на електронните плащания.
Като част от първия аспект директивата въвежда два нови вида платежни услуги, извършвани изцяло в интернет среда - услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка, и регулира дейността на доставчиците, които ги предлагат. Предоставянето на новите услуги изисква взаимодействие между доставчиците на платежни услуги (най-често банките), които водят сметките на клиентите, и съответните доставчици, които предлагат новите услуги.
"Съгласно изискванията на директивата и приетите към нея регулаторни технически стандарти, когато банките предоставят платежни сметки, достъпни онлайн, те трябва да разполагат с поне един интерфейс, който да позволява на доставчиците на двете нови платежни услуги да се идентифицират пред тях, както и да комуникират по сигурен начин и в сигурна среда", каза Стоянова. "За тази цел банките могат да изберат да преработят своите клиентски интерфейси (например електронно и мобилно банкиране) или да създадат специален интерфейс за автоматизиран достъп (т. нар. application programing interface - API)."
Вторият основен аспект от директивата за платежните услуги според Нина Стоянова е повишаването сигурността на електронните плащания. От септември тази година доставчиците на платежни услуги следва да прилагат процедура по задълбочено установяване на идентичността, когато платецът ползва онлайн своята платежна сметка, инициира електронна платежна операция или извършва друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама при плащанията.
"Приетите регулаторни технически стандарти детайлно регламентират условията, при които може да не се извършва задълбочено установяване на идентичността на клиента", уточни Нина Стоянова. Всички тези случаи са свързани с операции, при които рискът от възникване на измама е силно ограничен. Такива са например плащания между собствени сметки при един и същ доставчик, повтарящи се операции - за една и съща сума и към един и същ получател (например за заплащане на наем или различни абонаментни такси), или плащания към т. нар. списъци с доверени получатели - предварително определени от клиента негови контрагенти, към които той периодично извършва плащания на различна стойност (например за вода, ток, парно)."
Подуправителят на БНБ подчерта, че националното законодателство ще бъде приведено в съответствие с поправката на Втората директива за платежните услуги. Ще бъде отчетено и влизането в сила от 15 декември тази година на изискването на Регламент (ЕС) 2019/518, съгласно което доставчиците на платежни услуги в страните, чиято национална парична единица не е евро, следва да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна.
В допълнение се въвеждат изисквания, свързани с предоставяне на регулярна информация от доставчици на услуги, чиято дейност попада в някои от изключенията от приложното поле на закона (например мобилни оператори и вериги бензиностанции по отношение на стриктно ограничени платежни инструменти и операции), допълнителни изисквания при придобиване на участие в капитала на платежна институция или дружество за електронни пари, по-обстойна уредба на въпроси, свързани с уникалния идентификатор на платежна сметка, съобразно с Регламент (ЕС) 260/2012, регламентиране на извършването на сетълмент на определени платежни операции с карти в лева в платежната система RINGS, както и увеличение на размера на предвижданите глоби и имуществени санкции при извършени нарушения.
USD
CHF
EUR
GBP
