Хората имат склонност бързо да забравят лошото. И това, с малки изключения, е добре. А едно от тези изключения е когато става въпрос за финансови кризи - как се появяват и какви са последствията от тях. И тъй като вече изминаха 10 години от последната, ще припомним някои неща, свързани с нея и как тя се отрази на българите и начина им на живот.

Десет години може и да не са чак толкова дълъг период от икономическа гледна точка, но могат да са значителна част от живота на младите българи и голяма част от тях да са били невръстни деца през 2008 година и да не помнят сериозността на кризата.

Как се формира кризата през 2008 година?

Кризата преди десет години бе кръстена първоначално ипотечна, а след фалита на четвъртата най-голяма щатска инвестиционна банка - Lehman Brothers, се превърна в световна дългова. Тя стартира от лошите ипотечни кредити в САЩ, следствие на прегряването на пазара на имоти в най-голямата световна икономика и в среда на рекорден ливъридж на финансовата система. Последваха серия от фалити, като цели сектори бяха на "ръба на закриването".

Как бе овладяна тя?

Наложи се правителствата по света да се намесят и да спасяват водещи компании и цели отрасли (разбира се, със средствата на данъкоплатците). Лихвите бяха намалени до рекордно ниски нива. Последваха няколко рунда на спасителни програми за обратно изкупуване на активи, които първоначално стартираха в САЩ, а в последствие се прехвърлиха и в Европа, Япония и други части на света.

Всичко това помогна, но като че ли "пося семената" за следваща финансова криза, защото дългът в световен мащаб се повиши до нови рекордни стойности: 247 трилиона долара, или 318% от световния БВП, по данни към края на юли на тази година.

И докато САЩ изпревариха всички и започнаха да повишават лихвите отново, за да могат да имат инструменти за борба със следващата дългова криза, Европа закъснява сериозно. И това може да е сериозен минус за Стария континент при появата на следваща дългова криза.

Следващата стъпка е САЩ да стартира с намаляване на рекордния си баланс, след програмите си по обратно изкупуване на активи, което да даде възможност за бъдещо противодействие при трудни условия. 

Налице е сериозна опасност обаче следващата дългова криза да се появи, а Европейската централна банка да няма инструменти да се бори с нея (монетарни инструменти, както и ресурси за обратно изкупуване на активи).

Какви бяха и какви могат да са очакваните последствия за българите от следващата дългова криза? 

Независимо откъде и как ще стартира, или кога може да се появи следващата финансова криза, много вероятно е тя да се отрази по същия начин на българите (макар и с различна амплитуда в зависимост от силата й), както предходната криза от 2008 година.

Какво се случи тогава?

Срив на фондовия пазар в България

Най-видимо и ясно бе отражението на кризата върху фондовия пазар. Индексът на сините чипове SOFIX загуби над 80% от стойността си от върховете си през 2007 година, когато бе достигнал исторически рекорди до пролетта на 2009 година.

Със сигурност следващата криза най-вероятно ще отнеме отново сериозен процент от индексите на БФБ. Колко точно ще зависи от два фактора - докъде са се повишили индексите и колко сериозна и дълга ще е кризата. Това е напълно логично, тъй като борсата е може би най-чувствителния пазар към кризи и несигурност.

Икономиката се сви, безработицата нарасна

Икономиката на страната ни изпадна в рецесия през четвъртото тримесечие на 20080 година въпреки уверенията на икономистите, че страната ни ще остане "остров на спасение" в бушуващото кризисно море.

Последва повишение на безработицата и много хора останаха без работа. Най-чувствителни и сериозно засегнати бяха компаниите от финансовия сектор. Основният проблем за българите бе, че нивото на безработица продължи да се повишава през следващите четири години, за да достигне най-високата си стойност от девет години през 2012 година - при 12,3%. Или близо два пъти повече в сравнение с предкризисните й нива.

Кризата имаше не само еднократен, но продължителен ефект върху живота на всички българи. И е напълно възможно следващата финансова криза отново да доведе до сериозен ръст на безработицата, а защо не и до новото й удвояване. 

Добрата новина е, че през следващите шест години, след достигнатия пик през 2012 година и следствие на подобряване на икономиката, започна трайно да се понижава и безработицата, за да достигне отново най-ниските си нива от преди кризата през 2008 година. 

Ръстът на безработицата доведе до сериозно понижение на доходите на българите. Те достигнаха най-ниско ниво от 9 000 лева през 2010 година, според данни на НСИ, откъдето започнаха трайно да се повишават. За сравнение, средните доходи на домакинствата възлизат на 12 800 лева през 2017 година, или повишение от близо 40% от дъното.

Спад в инвестициите 

Едно от най-съществените въздействия по отношение на икономиката на страната ни бе намаляването на инвестициите. А те заемат ключова роля в ръста икономиката. На фона на пика в инвестициите от 2007 година, когато бяха вложени 12,37 милиарда долара, инвестициите три години по-късно и в резултат на кризата вече са 2,17 милиарда долара. През 2009 година инвестициите са били 3,35 милиарда долара - на нивата от 2005 г.

Именно спадът на инвестициите предопределя забавянето на ръста и изпадането на страната ни в рецесия, както и води до слабия ръст на икономиката на България през следващите години.

Имотите загубиха една трета от стойността си

Може би най-осезаемия ефект за българите от кризата, отвъд безработицата, бе спадът в цените на имотите. То продължава през следващите три години, за да достигнат имотите своето дъно в началото на 2012 година при нива с около 30-35% под тези от пика през 2007 година. Възстановяването на пазара на имотите продължава през следващите пет години, за да достигнем днешния ден, в който цените на имотите са близо до най-високите нива от преди кризата.

Може да се каже, че нова криза отново ще намали цените на имотите. Ако екстраполираме тенденциите от 2008 година, инвеститорите могат да очакват връщане в цените на имотите с между 20 и 35%, в зависимост от дълбочината на дълговата криза. Разбира се, важно е и от какви нива ще стартира спада, който може да е от цени далеч по-високи от текущите. 

Спадът в цените на имотите безспорно бе свързан и с ограничаването на кредитната активност, наблюдаван следствие на финансовата криза. Лихвите по кредитите закъсняха сериозно с понижението си зад тези на депозитите и по този начин допълнително натежаха над сектора на недвижимите имоти.

Преди да видим проблеми за имотния пазар обаче - първият и сериозен симптом за това - би бил повишението на лихвите по кредитите.

Като обобщение, можем да кажем, че следващата криза е много вероятно да доведе до обедняване на българите. Почти сигурно е, че тя ще бъде предшествана от ускоряване на инфлацията и ръст на лихвените нива. Ще паднат реалните доходи на населението заради ръста на безработицата и забавянето на икономическата активност, в резултат и до голяма степен следствие на спада в инвестициите. Имотите ще поевтинеят, но на хората, които ще са с по-малки разполагаеми доходи и ще са притеснени за работата си, едва ли ще им е до покупка. Заедно със спада в цените на имотите е възможно да видим още и понижение на наемите. Инвестициите на фондовите пазари, които едва ли ще са особено масово разпространени, е много вероятно да донесат нови загуби на спестителите.