"Представете си въображаемо парти, което приключва, чак когато "черни ездачи" разбиват вратите и посичат всички празнуващи. Пощадени са, разбира се, тези, които вече са си тръгнали. Но балът е толкова прекрасен, че никой не иска да си тръгне, докато все още има време. Затова всички питат - кое време е? Но никой от тях няма часовник."

Така, през 1967 г., писателят Джордж Гудман описва манията по борсовите пазари, обзела всички.

Оттогава всяко десетилетие пазарите преживяват наново това парти. В края на 60-е години манията бе по "готините 50" компании като Disney и McDonald's. Десетилетия по-късно бе за природните ресурси - от злато до петрол. В края на 80-е години бяха японските акции, а в края на 90-е - дот-ком балонът. През следващите 10 години инвеститорите като един се преместиха при ипотечните облигации и големите, тепърва развиващи се пазари като Русия и Бразилия. Във всеки един от тези случаи празнуващите все още бяха на партито, когато пазарът катастрофира.

Днес технологичната мания се възражда. Инвеститорите отново гледат към часовник без стрелки и подминават с лека ръка риска. Стартиращите компании, след пукането на дот-ком балона, се консолидираха в олигопол около оцелелите - като Google и Apple. И въпреки че става въпрос за гиганти с реална печалба, знаците за нарастваща ирационална еуфория стават все повече.

Един от тях е "пакетирането" на инвестиции с доста различни перспективи в един пакет. През миналото десетилетие Бразилия, Русия, Индия и Китай станаха BRIC. Мястото им бе заето от FANG - Facebook, Amazon, Netflix и Google, а малко по-късно от Faama - Facebook, Amazon, Alphabet, Microsoft и Apple.

Но какъвто и да е миксът, манията по акроними обикновено е знак за "балонено" мислене.

Днес седем от десетте най-високо оценянвани компании са в технологичния сектор - както и през 1999. Американският пазар достига нови висини - Dow достигна и подмина 22 000 пункта, като основен двигател са именно книжата на технологичните гиганти. "Биковете" твърдят, че Apple ще стане първата компания, която ще бъде оценена на над 1 трилион долара - и това е неминуемо.

През ерата на дот-ком балона светът видя издигането на големите компании, които изградиха интернет - Dell, Microsoft, Cisco и Intel, както и на стартиращи компании, които обещаха да се възползват от потенциала на световната мрежа. Сегашният бум си няма популярно име, защото иновациите - от интернета на нещата до изкуствения интелект, са твърде много и твърде разпростряни, за да могат да бъдат обединени под определен етикет. Ако трябва да отделим само една нишка - то това е увеличаващият се капацитет за обработка на данни, което Джак Ма, основателят на Alibaba, нарича "електричеството на 21 век".

Вълнението на пазара за истински технологични иновации преминава в мания, която цената на акциите се показва по-бързо, отколкото е оправдано от икономическия растеж. От кризата през 2008 г. насам икономиката на САЩ се възстановява с около 2% - горе-долу наполовина от темпа през последния век.

Вярно е, че стойността днес не е чак толкова надценена, колкото през 1999 г. За десетилетието акциите на големите технологични компании се покачиха с около 350 процента - или в ниския край на диапазона от по-ранния бум, когато покачването им бе между 300 и 1900%. Само някои отделни компании - основно интернет гиганти - се търгуват на подобни стойности, когато съотношението между цена и печалба за технологичните компании бе 50. Днес то е около 18.

Въпреки това, част от днешния бум не се вижда толкова ясно, защото голяма част от инвестиционните дейности минаха в ръцете на големи играчи. През 1999 г. почти 550 стартиращи компании излязоха на борсата. И това завърши с катастрофа за много от тях. Затова правителството въведе по-строги регулации. За да ги избегнат, тази година само 11 технологични компании излязоха на борсата. Повечето просто търсят средства от рисковите капиталисти или от частни фондове. През последните три години рисковите капиталисти са наляли 60 милиарда долара всяка година в технологичния сектор.

Тези нови канали на финансиране създават повече "еднорози" - компании, чиито акции не се търгуват на борсата, но са оценени на над 1 милиарда долара. През 1999 г. такива почти нямаше, а сега техният брой е над 260 по целия свят, като технологичните компании водят в списъка.

Никога не можем да сме сигурни кога ще дойде краят. Но има три критични сигнала, които трябва да ни го подскажат.

Първият е регулацията. Технологичните гиганти днес монополизират търсенето и търговията в интернет, като едновременно с това гледат и към нови сектори, като например издателската дейност или автомобилите. Това кара антитръстовите агенции в САЩ и Европа да бъдат нащрек. И нови регулации може да отнемат примамливостта на технологичните акции.

Другите сигнали са ни по-познати. Ако се върнем до "готините 50" от 60-е години, почти всяка една мания бе прекратена, след като централните банки повишиха цената на парите. И много хора, които са изтеглили заем, за да останат в играта, се оказват в голям проблем. Дот-ком балонът се пукна, след като Фед вдигна неколкократно лихвите. Днес подобен риск има, ако Федералният резерв реши да повиши лихвите с повече, отколкото пазрите очакват.

И последният: трябва да внимаваме дали приходите на технологичните компании се оказват по-ниски от прогнозите на анализаторите. Дот-ком балонът се спука, когато прогнозите за приходите станаха твърде оптимистични, а реалните цифри бяха далеч по-ниски.

Разбира се, няма как два подобни бума да се развият по абсолютно един и същ начин. В последните осем години пазарът е "биков", вторият най-дълъг период в историята. И никой пазар не остава такъв завинаги.

Часовниците нямат стрелки, а "черните ездачи" може да се появят всеки момент.

*Оригиналният материал на Ручир Шарма е поместен в The New York Times. Преводът е на Money.bg. Авторът е главен стратег в Morgan Stanley Investment Management и оглавява екипа, изследващ развиващите се пазари.