Към края на август, най-лошото месечно представяне сред големите фондови борси в света, показва турският фондов пазар. Индексът Borsa Istanbul 100 вече е спаднал с 8,2% - което е повече от спада на всеки друг основен борсов индекс в света за същия период, съобщи Bloomberg.
Агенцията посочва, че чуждестранните инвеститори са ускорили изтеглянето на парични средства от страната. На свой ред, турските им колеги гадаят колко сериозен може да се окаже икономическият спад, но засега не виждат сигурност в перспективите за акциите на турските компании.
Пазарният фондов срив в Турция настъпва на фона на свръхстрогата парично-кредитна политика на Централната банка на страната и ръста на цените, който продължава да е сред най-високите в света.
Финансовият регулатор запази основния лихвен процент на ниво от 50%, но още не е в състояние да удържи ситуацията под контрол.
Същевременно курсът на турската лира продължава да достига исторически ниски нива спрямо долара, до около 34 турски лири за долар. Така за последната година, турската валута е загубила около 25% от стойността си спрямо долара.
Според експерти, въздействието на настоящата парично-кредитна политика на турската Централна банка ще може да се оцени напълно към края на третото тримесечие, а дотогава ще бъде трудно да се възстанови доверието към фондовия пазар. Турските власти не коментират възможните срокове за смекчаване на парично-кредитна политика.
Същевременно турското управляващо дружество Ata Investment, оценява възможния спад на печалбите на турските борсови компании за годината, на 28%.
До настоящата (критична) ситуация се стигна, главно заради продължителния период на намаляване на основните лихви, въпреки нарастващата инфлация в страната.
Турският президент Реджеп Ердоган се придържаше към алтернативни икономически възгледи, очаквайки, че (сравнително) ниските лихви могат да подтиснат ръста на цените. Когато финансовите резерви за експеримента започнаха да се изчерпват, страната се върна към класическия модел, пише Bloomberg.