Поне половината от огромния правителствен дълг на Япония всъщност не съществува. Дори и да съществува, страната се нуждае от още много.

Това са два от аргументите, които могат да бъдат чути в Токио на фона на подготовката на най-задлъжнялата страна в богатия свят за още един рунд харчове в размер на стотици милиарди тази есен, пише The Wall Street Journal. Страната на изгряващото слънце често играе ролята на пионер на политики, които по-късно достигат и най-голямата икономика в света, САЩ. Японската централна банка първа въведе нулеви лихви и започна да купува огромни количества правителствени облигации в опит да стимулира икономиката - инструменти, които по-късно бяха въведени и в САЩ, както и на други места по света.

Япония е на първа позиция и по дълг, като задълженията надхвърлиха размера на икономиката за първи път преди около две десетилетия. Сега и най-голямата икономика в света преминава този праг, а Конгресът обсъжда още трилиони долари разходи.

Централното правителство в Токио вече е задължено да плати почти $10 трлн. на кредиторите си. Изглежда като невероятно огромна сума за правителство, което събира под $600 млрд. данъци всяка година. Но днес икономистите говорят повече за риска от тегленето на твърде малко нови заеми.

Такуджи Аида, икономист в Okasan Securities, смята, че правителството трябва да увеличи разходите с около 30 трлн. йени, или $270 млрд., всяка година в близко бъдеще, разширявайки годишния си бюджет с 30 процента. Парите са нужни, казва той, защото компаниите забавиха икономическия растеж, стоейки върху спестявания - преди Covid-19 и особено сега. Потребителите също са предпазливи и това оставя правителството като единствен играч, който може да повиши търсенето и да извади икономиката от тази ситуация.

За поддържниците на високите разходи в страната има две основни опорни точки относно дълга. Първо, той е деноминиран в собствената валута на Япония. Второ, около половината се дължи на централната банка, част от същото правителство.

Заемайки само в йени, Япония си прилича със САЩ и се различава от Гърция, например, чийто дълг е в евро - валута, която Атина не може да контролира. Централната банка може да принтира пари при нужда страната да се разплати с кредиторите си.

Сред тези поддръжници е доскорошният министър Санае Такаичи, която наскоро съобщи, че ще се кандидатира срещу премиера Йошихиде Суга в опит да застане начело на Либералдемократическата партия. Разбира се, създаването на твърде огромно количество много пари ще генерира инфлация. Такаичи твърди, че програмата ѝ ще работи до достигането на 2% повишение на цените годишно, при 0% днес. Дългът е и евтин, тъй като над пазара винаги стои централната банка.