Милениалите, които дълго време се предполагаше, че имат по-малък интерес към непрекъснатата консумация на стоки, която стои в основата на американската икономика, може и да не са толкова различни, казва ново проучване на Федералния резерв.

Тяхното потребителско поведение е много сходно с това на поколението преди тях, но те просто имат по-малко пари в този момент от живота им, според проучването. Групата, родена между 1981 г. и 1997 г., изостана, защото много от тях достигнаха пълнолетие по време на финансовата криза, пише Bloomberg.

" Не намираме много доказателства, че вкусовете и предпочитанията за потребление на домакинствата на милениалите са по-ниски от тези на генерациите преди тях", пишат авторите Кристин Курц, Генг Ли и Дейниел Дж. Вайн.

Техните открития се основават на анализ на разходите, доходите, дълга, нетната стойност и демографските фактори между различните поколения. Заключението, че милениалите не са толкова различни, също се важи по отношение на по-задълбоченото изследване на авторите на разходи за коли, храна и жилища.

"Главно разликите в средната възраст и средните доходи обясняват голяма и важна част от разминаването между милениалите и другите поколения", заключват те.

Дотук с мантрата, че това поколение предпочита изживявания пред материални блага.

Снимка 392492

Източник: Bloomberg

Милениалите също така не са толкова различни по отношение на това за какво харчат парите си. Докладът установява, че измененията в дяловете на разходите между различните стоки и услуги са последователни независимо от разликата във възрастта.

Жилищата и храната са две области, в които милениалите са похарчили по-малко от предишните генерации, като сегашното поколение е похарчило повече за образование. За съжаление, разходите за авокадо тостове не са проследени в този анализ.

Старото е ново. Документът отбелязва, че някои от родителите на милениалите са били подложени на същите безпочвени обвинения като "децата в наши дни" от техните старейшини.

"Подобен въпрос за разходите бе поставен преди 20 години, когато разточителството на Бейби бумърите се сравняваше със склонности на Тихото поколение да пестят", пишат авторите. "Засягайки този дебат, Саблехаус и Манчестър (1995 г.) успяха да разграничат фактите от популярния мит по това време и дадоха доказателства, че потреблението не е нараснало толкова, колкото приходите и че натрупването на активите на Бейби бумърите всъщност надминава това на предишното поколение."