Задълженията на Аржентина са "неустойчиви", посочиха представители на Международния валутен фонд (МВФ) след последната оценка на външния дълг на правителството, предаде Zero Hedge. Така се позицията на фонда се променя доста негативно в сравнение с четвъртия преглед на задлъжнялостта на страната от средата на 2019 г., когато оценката на организацията беше "устойчиви, но с неголяма надеждност".
Същевременно вчера стана ясно, че МВФ отказва да отпише кредитите, които отпусна на страната преди две години. Тогава организацията, ръководена от настоящия президент на Европейската централна банка Кристин Лагард, осъществи исторически рекорден транш на стойност 56 млрд. долара, за да я спаси от фалит.
За сметка на това, от международната институция посочват, че частните кредитори на страната ще трябва да дадат своя "значителен принос" за нейното финансово възстановяване, което в превод означава, че организацията препоръчва те да са тези, които ще отпишат кредитите на страната. А за отписване на дълга изобщо се говори, защото икономиката на страната за пореден път през последните 120 години се насочва към неуправляемост.
"Първичният излишък, който е необходим, за да се понижат равнището на публичния дълг и да се посрещнат нуждите на брутното финансиране до достигане на ниво на риск, което е управляемо, не е нито икономически, нито политически постижим", посочват от МВФ.
С равнище на дълга от вече над 90% от брутния вътрешен продукт, само до края на тази година падежират задължения на стойност почти 40 млрд. долара, немалка част от които през месец май и не изглежда възможно страната да успее да ги обслужи, което може да се превърне в поредния ѝ фалит - нещо, което МВФ се опита да избегне всячески през 2018 г.
"МВФ вложи много в страната - не просто средства, но и престиж - за да избегне този фалит", каза бившият представител на южноамериканските страни във фонда Хектор Торес. "Фактът, че спасителният план се проваля, е дразнещ."
source: tradingeconomics.com
Това не е първия път, в който МВФ се опитва да спаси Аржентина от икономическа катастрофа. През 2001 и 2002 г. организацията изработи спасителния план за страната по време на Втората голяма депресия на Аржентина, започнала през 1998 г., и следеше отблизо неговото спазване, което обаче не попречи на властите да фалират по външния си дълг - криза, която беше съпроводена със замразяване на депозитите в търговските банки, ръст на безработицата и загърбване на фиксирания обменен курс (1 песо = 1 щатски долар), което от своя страна унищожи производствения сектор в страната, тъй като цената на вноса се изстреля.
Финансовата система, наподобяваща много на валутен борд, също беше въведена благодарение на намесата на Международния валутен фонд още през 1991 г., след Голямата депресия на Аржентина, продължила между 1974 и 1990 г. Благодарение на нея страната изпита стабилно възстановяване към средата на 90-те години, преди политиците ѝ отново да започнат да харчат и да я вкарат във Втората голяма депресия (виж по-горе).