Очаквано народните представители приеха предложението на Министерски съвет за промените в Закона за ДДС. Също толкова очаквано депутатите отхвърлиха идеята на „Атака" за нулева ставка на ДДС върху храни и лекарства.
Въпреки това атакистите получиха подкрепата на социалиста Георги Кадиев, както и на по един депутат от Патриотичния фронт и Реформаторския блок.
След това гласуване ентусиазирано депутатите приеха предложението на герберката Менда Стоноява за удължаване на днешния пленарен ден до разглеждане и гласуване на промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в Закона за хазарта, както и да се даде съгласие за подготовка за поемане на външен държавен дълг.
Преди това депутатите влязоха в разгорещен спор при обсъждането на първо четене на два проекта за промени в Закона за ДДС. Единият е предложен от Атака, а другият от Министерския съвет.
Със законопроекта, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, се предлага да се въведе нулева ставка на данъка върху добавената стойност за стоки, които са произведени в България, като хранителни продукти, лекарства, учебници и учебни помагала.
Те се аргументират, че в редица европейски държави има диференцирани данъчни ставки, според атакистите. 3% е ДДС върху храните в Люксембург. ДДС върху лекарствата в Кипър е 5%, Малта 0%, Австрия 10%, Полша 8%, Португалия 7% и т.н. Освен това смъртността у нас, според националистите, е по-висока от Сиера Леоне, където в момента върлува вируса ебола.
Лъчезар Иванов от ГЕРБ посочи, че около 1,2 милиард лева ще струва тази мярка. Депутатът е съгласен на тези мерки, но те били осъществими към 2020 година. Валери Симеонов от Патриотичния фронт атакува националистите, изтъквайки, че законопроектът им бил непрофесионално изготвен. Той обвини националистите, че копирали предизборната програма на НФСБ. Няма финансова аргументация за ефекта върху националния бюджет от тези предложения, подчерта Симеонов.
Народният представител от ГЕРБ Станислав Иванов попита колегите си от „Атака": „Какво ще стане след като намалим ДДС"? И дали в закона са предвидили и мерки, които ще доведат до намаляване на цените. Иванов заподозря, че с предложенията на „Атака" просто ще се намали ДДС върху лекарствата, например, а ще увеличат печалбите на фармацевтичните компании.
Социалистът Георги Кадиев пък очерта редица трудности, които биха възникнали при евентуално въвеждане на преференциална ставка на ДДС. „Червеният" депутат даде пример с по-малкия данък върху детските стоки и попита например едни обувки 36 номер какви се водят - детски, дамски?
Като друг проблем Кадиев посочи загубата на приходите от държавната хазна и посъветва колегите си от „Атака" при други такива предложения да посочат от къде ще компенсират загубените пари.
„Ще се получи ефектът на отворената врата, защото ще се появят и други стоки, които ще искат преференциални ставки", предположи още Георги Кадиев. Той съзря смисъл в законопроекта на „Атака", но е на мнение, че някои от текстовете трябва да бъдат промени. Социалистът предлага например не нулева ставка за лекарствата, а намаляване на сегашните 20 на сто до 10 на сто.
„Ако искаме да имаме социална държава, трябва да намалим ставките върху храни и лекарства", му отговори атакистът Илиан Тодоров.
Предложенията на МС целят хармонизирането с европейското законодателство по отношение на мястото на доставка на услуги . Европейска директива предлага изменения, свързани с облагането на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставяни от данъчно задължени лица на данъчно не задължени лица, установени в Европейския съюз. Тези доставки ще се облагат в държавата, където получателят им е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. За доставчиците на тези услуги се предлагат два режима за обслужване от типа „мини едно гише" с цел облекчаване на данъчно задължените лица при изпълнение на техните задължения по ДДС.
Режимите дават възможност на лицата да определят само една държава членка, наричана държава членка по идентификация, чрез която да изпълняват по електронен път всичките си задължения за регистрация, деклариране и внасяне на данък върху добавената стойност за извършените от тях доставки. Режимите не са задължителни, а доставчикът сам избира дали да ги прилага.
Телекомуникационните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и електронните услуги, предоставяни в държави членки, в които доставчикът на услугите е установен по седалище или по постоянен обект, не попадат в обхвата на специалните режими. За тези доставки данъкът се декларира и отчита в съответната държава членка.
Въвежда се понятието „едно и също предприятие". Предлага се промяна в същността на помощ de minimis, съгласно която общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на „едно и също предприятие", не трябва да надхвърля праг от левовата равностойност на 200 000 евро, а за осъществяване на автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение - праг от левовата равностойност на 100 000 евро, за период от три бюджетни години.