Планът на Ердоган да предпази спестителите в банки от волатилността на обменния курс на лирата е хитър ход за повишение на привлекателността на валутата. Но ако не проработи, цялата банкова система на страната ще пострада, пише The Wall Street Journal.
Макар че все още бележи поевтиняване от 40 процента срещу американския долар от началото на годината, лирата поскъпна с 20 процента спрямо миналата седмица. Ралито бе подхранено изявлението на Ердоган в понеделник, в който обеща депозантите да бъдат обезщетени от държавния бюджет, ако валутата се обезцени. Наблюдатели посочват, че макар президентът да не разрешава на централната банка да повиши лихвите, това обещание постига същия резултат — но с цената на бюджетни средства.
Волатилността също расте. Инвеститорите вероятно претеглят шансовете програмата да мобилизира достатъчно средства. "Хората чакат, за да видят дали другите ще го направят", казва Кан Ербил, професор по икономика в Boston College. Той вярва, че Ердоган се опитва да набере подкрепа сред избирателите си, като се представя за борец срещу чуждите сили.
Но приетите мерки са признани, че чуждестранните сили не са тези, които движат лирата. В началото, през 2018 г., валутната криза бе подсилена от международните инвеститори, които отказаха да продължат финансирането на турските банки — пари, които подхраниха тегленето на корпоративни заеми в долари. Днес става въпрос за домакинства, които бягат от лирата — макар че чужденците отдавна се изтеглиха, депозитите в чуждестранна валута нарастват с 2 процента тази година и вече се равняват на тези в лири.
Като цяло, банковите депозити остават на стабилни нива. И може би турската финансова система има достатъчно останало доверие, за да може новата програма да спре потъването на валутата.
Но този тип залози са опасни. Ако пазарите хванат блъфа и тестват валутата, все още има депозити на стойност 30 процента от турската икономика, които могат да бъдат обърнати в долари. А правителството (т.е. данъкоплатците) ще трябва да плащат огромна компенсация.
От своя страна това ще подкопае доверието в банките. През последните години те намалиха до $94 млрд. дълга, който дължат да чуждестранни кредитори. Между 2013 и 2018 г. числото достигна $150 млрд., далеч по-голямо от ликвидните резерви в чужда валута, които бяха около $25 млрд. Дори резервите на централната банка не можеха да покрият разликата. След болезнена промяна, включително и кратка рецесия, банките удвоиха ликвидните си активи и намалиха доларовите заеми. И сега имат $94 млрд. повече депозити отколкото заеми. Централната банка също запълни резервите си.
Но има уловка: без поток на пари от чужбина, властите се обърнаха към самите банки за чуждестранна валута. И сега те държат една трета от правителствения дълг — включително $22 млрд. в чужда валута, при почти нула преди кризата.
Накратко, ако публичният сектор не може да плати дълговете си в долари, финансовата система ще понесе удара.
Новата мярка носи и риск от гледна точка на уязвимостта, която създава за бюджета, освен ако не бъдат предприети и други мерки за справяне с инфлацията. А ако механизмът се провали, той ще подкопае още повече доверието към властите и ще направи по-трудно приемането на евентуални следващи мерки — дори и за изненада този път те да се окажат подходящи.
Междувременно турските компании заемат по-малко средства, но дългът им към чуждестранни кредитодатели не намалява.
В крайна сметка поддържането на доверието в лирата ще е трудно, когато инфлацията е 20 процента, а обезценяването вече се случи и ще ерозира покупателната способност през следващите месеци. Всичко зависи от турците.
USD
CHF
EUR
GBP
