Ще деградира ли коронавирусът паричната политика на ЕЦБ?

В четвъртък 12 март 2020-а Кристин Лагард ще бъде изправена пред най-трудния тест, откакто застана начело на ЕЦБ. Това твърди в своя публикация авторитетното финансово и икономическо издание Financial Times.

В нея се посочва, че пазарите очакват заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ тази седмица, на което предстои да се вземат поредните решения за паричната политика на Европейската централна банка. А тези решения трябва да предлагат адекватни мерки на икономическите и финансови проблеми, породени от коронавируса и последвалия го срив в икономическия ръст на държавите от еврозоната, заплашващ да прерасне в рецесия.

FT смята, че адекватният отговор на ЕЦБ е наложителен, след като Федералният резерв на САЩ вече предприе намаление на лихвените нива като реакция на негативните икономически ефекти от коронавируса. Изрично се подчертава обаче, че за разлика от Федералния резерв, възможностите на ЕЦБ за ефективно намаляване на лихвените равнища са доста ограничени и дори спорни. Под ефективно намаляване тук имаме предвид доколко едно такова действие ще има положителен ефект върху икономиката или напротив - няма да способства за съживяването на ръста й и ще има много на брой странични отрицателни ефекти.

Изданието припомня, че за разлика от Федералния резерв, който на няколко пъти повиши лихвите от най-ниското им ниво от 2008-а, ЕЦБ не само, че не направи това, но и допълнително намали базовата лихва до минус 0,5 процента. Още тогава много икономисти и финансисти оцениха това действие като удар върху потенциала на паричната политика на ЕЦБ да се противопостави на нови кризи. Само че когато ЕЦБ и новоизбраният й президент Лагард предприеха тази мярка в ЕС имаше, макар и слабо, повишаващ се икономически растеж. И въпросното спорно решение за намаление на лихвата бе оправдано с желанието този растеж да бъде ускорен.

Сега Лагард сигурно съжалява за направеното намаление, не само защото то почти унищожи потенциала на паричната политика на ЕЦБ за реакция по време на кризи, но доведе до дълбоко разделение в УС на ЕЦБ и остри политически критики към него и то от страна на силните икономически държави в еврозоната.

Експерти: Рецесията в Еврозоната е неизбежна през първата половина на 2020-а

Европейската икономика е изправена пред няколко тежки месеца, посочват от HSBC

Според Financial Times финансовите пазари очакват, че ЕЦБ допълнително ще намали лихвата до минус 0,6 % като отговор на рязкото поскъпване на еврото през последните седмици, което заплашва да окаже негативно въздействие върху силно зависимата от експорта икономика на еврозоната.

Изданието обръща внимание и на възможностите, които ЕЦБ има за осигуряване на допълнителна ликвидност на банковия и корпоративен дългов пазар. Лагард неколкократно намекна, че при необходимост ще използва тези възможности. От финансовото издание обаче припомнят, че много икономисти вече бият тревога за несъразмерно бързото увеличение на нивата на ливъридж и на обща задлъжнялост. А едни допълнителни мерки на ЕЦБ за наливане на нова ликвидност на пазарите само ще задълбочат тези негативни процеси.

Начините за наливане на ликвидност според Financial Times са няколко. На първо място това е разширяване на програмата на ЕЦБ от 2,6 млрд. евро за закупуване на активи, като се разшири диапазона на приеманите като обезпечения корпоративни ценни книжа. Друга възможност е да се увеличи обема на предоставяното на банките финансиране с нулеви лихви при условие, че те го използват за кредити за малки и средни предприятия. Третото направление е ЕЦБ да започне да приема като обезпечение от банките и заложени в тяхна полза активи на малки и средни предприятия. FT цитира водещия икономист на Oxford Economist Адам Слейтър, който заявява: "Централните банки може да се наложи да участват пряко в предоставянето на мостово финансиране на ключови фирми и сектори и в стимулирането на банките да правят същото". Според него това ще доведе до временна отмяна на фискалните правила на ЕС, за да се позволи на държавите-членки да управляват по-високи дефицити.

Спорно е дали прилагането на всички тези мерки, или дори на част от тях, ще има траен положителен ефект за възстановяване на икономическия ръст. Спорно е, защото дори и да имат достъп до по-евтино финансиране фирмите едва ли ще се възползват от него за увеличаване на производството и продажбите си, при положение, че не виждат перспективи за съживяване на пазарите. Този ефект вече се наблюдава от доста време в еврозоната, където, независимо от продължителните ниски лихви, значим ръст в кредитирането и на икономическия растеж няма. Едно ново намаление на лихвените нива би означавало на икономиката да се предлага още от същото неефективно лекарство с идеята, че ако не помага, то поне не пречи.

Евентуалният ефект на намаляване на лихвите върху поевтиняването на еврото, което ще подпомогне износа, ще е временен, а негативните ефекти върху профитабилността на банки, застрахователи и осигурителни фондове и върху сигурността на парите на техните клиенти ще е трайно негативен. Същият отрицателен ефект намаляването на лихвите на ЕЦБ ще има върху спестяванията на населението, но това едва ли ще тласне хората към повече покупки и към инвестиции на капиталовите пазари.

Допълнителната ликвидност ще стимулира нарастването на задлъжнялостта и апетитите към несъразмерно поемане на риск, което ще засили опасността от фалити и последващо рязко влошаване на кредитните портфейли. Освен това разширяването на политиката на ЕЦБ за финансово стимулиране на определени икономически сектори, без значение дали става дума за зелен бизнес или за малки и средни предприятия, ще бъде в тотална конфронтация с дадения й от Договора за ЕС мандат. С други думи, ако под натиска на коронавируса ЕЦБ продължи с намалението на лихвените нива и с увеличаването на финансовите стимули, това заплашва с тотална деградация на паричната й политика и като фискален потенциал и като правно съответствие или грубо казано като законосъобразност.