Паричната политика на банката е уместна и спомага за подобряване на икономическата перспектива в еврозоната. Това е мнението на Петер Прает, главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от БНР.

Според икономиста повишаването на общата инфлация се обяснява с покачването на цените на петрола и хранителите стоки. Но основната инфлация, която се използва за индикатор на ценовата стабилност, остава слаба, което е добре Европа.

По данни на Евростат, инфлацията в еврозоната през месец март се е забавила до 1.5%, след като през февруари е нараснала с 2%. Според същия доклад основната инфлация е спаднала от 0.9% до 0.7%, което вероятно ще отслаби натиска, който се прилага върху ЕЦБ.

В този контекст Прает добави, че данните правят банкерите по-уверени в това, че икономическата експанзия ще продължава да се усилва и разширява. Според него банката има възможност да провежда по-стимулираща политика, но това става все по-трудно.

Според Беноа Кьоре, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, няма доказателства, че агресивните парични стимули на банката са попречили на финансовата стабилност в еврозоната. "На този етап нямаме доказателства, че настоящите прекалено ниски лихвени ставки носят рискове за нормалното функциониране на пазарите и за финансовата стабилност", допълни той.

В момента Европейската централна банка държи рекордно ниски нива на основните лихвени проценти. Въпреки това Кьоре сподели, че финансовият сектор, икономиката и страните - членки на еврозоната трябва да се подготвят евентуално покачване лихвите в бъдеще. С такова послание той се обърна и към кандидатите за президент на Франция, които не би трябвало да базират икономическите си модели за следващите пет години на настоящите ниски лихвени нива.